Първият по рода си Празник на траханата в България ще се проведе тази събота, 3 август. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, ще се случи на площада в село Пелевун, община Ивайловград, по идея на Теменужка Матева. "От няколко години се опитвам да популяризирам и възстановя на родния пазар този уникален български продукт, забравен през годините заради трудоемкото приготвяне", разказва тя специално за Радио България и признава, че събитието е сбъдната мечта за нея. По думите й, само допреди двайсетина години траханата е била основна закуска на домакинства из цяла Беломорска Тракия, а днес малцина са онези, които знаят за нея. Факт, който е изключително тъжен не само от кулинарна гледна точка, но и от етнографска. Затова Теменужка и нейното семейство са посветили времето и енергията си във възраждане на основите на познанието ни за тестеното изделие, за да може един ден тази толкова полезна и питателна храна да се върне на българската трапеза. Истината е, че и до днес траханата се изработва ръчно от нашите баби в районите на Странджа и Родопите, но остава скрита в мазетата и в избите на хората. Липсата на масово производство я прави непозната за повечето българи, обяснява Матева.
Какво представлява самата трахана?
Имайки вече готовия квас, започва втората ферментация на извлека, като се прибавя брашно от лимец. Замесва се много твърдо тесто, което отново се остава да ферментира, след което се претрива през сито, слага се да съхне на непряка слънчева светлина за около седмица, в зависимост от температурите навън. По традиция траханата се приготвя лятото, когато жътвата е преминала, житото е събрано и слънцето е най-силно, за да може добре да се изсуши. След това готовите тестени "трохи" се съхраняват в платнени торбички на тъмно и се консумират през зимата.
"Абсолютно за всичко може да се използва – като основно ястие, за супа, за да обогатите вашите вече приготвени ястия. Може да се консумира сладка и солена, сварена или просто смесена с прясно или кисело мляко или бульон. Траханата има изключително полезни свойства за организма, а предвид факта, че се приготвя изцяло от лимецови продукти тя е и много засищаща" – пояснява Теменужка Матева.
Според старите източници траханата води началото си от древна Персия и до днес се среща в кулинарните традиции на Югоизточна Европа и Близкия изток. За да покажат цялото разнообразие на уникални рецепти в направата й тази събота в село Пелевун ще гостуват майстори от Гърция и Турция. С вълнение Теменужка Матева очаква да покаже своята трахана на гостите и да научи нещо ново. А след това да предаде знанието и на други желаещите в своята малка работилница за трахана "Школа в нощви”, която създава в началото на тази година в Пелевун.
Именно паметта, вкусът и ароматът от детството, които иска да предаде на своя внук, я карат преди години да си спомни бабината рецепта за трахана. "Знаех какви билки ми трябват, но се затрудних в спомена за това каква беше висящата шушулка, която баба слагаше в кваса, която като деца наричахме "обички". Накрая се сетих, че е хмел. И така по-усет, с няколко опита нещата започнаха да се получават" – признава Теменужка и с развълнуван глас заявява, че едно време траханата е била защитa срещу глада. Днес тя е защита срещу загубата на памет:
"Всички се събирахме, цялото семейство, и я правехме заедно, когато бях малка. Усещахме зрънцата в гозбите, които ни приготвяха родителите ни. Тя просто правеше нашето семейство цяло и аз смятам, че точно там е ключът към родовата ни памет, към това да се съхраним като семейство, като народ, ако щете. Точно там – в това голямо месене заедно. И с фестивала тази година искам да запаля тръпката в повече семейства, хората да изпитат удоволствието от тази заедност и да опитат вкуса на живата храна" – казва ни Теменужка Матева.
И ако вие сте от хората, които никога досега не са опитвали българска трахана, то най-подходящият момент за това е на закуска.
"Сутрин я слагате в кисело мляко, без да я варите, като заместител на мюсли, с малко пчелен прашец. Уникална е!" – уверява ни Теменужка.
Снимки: Facebook /Кулинарни празници и фестивали, Facebook /Теменужка Матева, festivali.eu
