Съвременните политици, включително и най-новите лица, предпочитат едни опитомени медии. Това отбеляза пред БНР Ирина Гъркова, филолог, юрист, доктор по журналистика и преподавател във ФЖМК на СУ.
"Колко от тях са способни да застанат пред медиите открито, колко от тях дават интервюта, които не са предварително режисирани?! Колко от тях предпочитат да се изказват през социалните мрежи или от трибуната. Това не е същински диалог.
Залагат на визията, на атракцията, на таблоидното, но в най-неприятния му вид. Стават известни заради самата известност".
В книгата си "Българските медии и политици – взаимни влияния" Гъркова изследва 40-годишен период от развитието на публичния диалог в България.
"Работих върху парламентарни стенограми и медийни текстове. Успях да проследя двупосочното влияние от медиите към политиката.
Изследвах езиковите и тематични влияния. Те дават индикация за тези, които обичайно остават скрити. Става въпрос за твърдения за престъпления и нерегламентирани практики. Самите медии признават за оказван натиск, за това, че се налага и автоцензура, при това не само в тоталитарно време".
През всички тези години се променя езикът и на политическата класа, и на медиите, отбеляза авторът в предаването "Преди всички".
"Променя се и разбирането за държавност. В последните години върви във все по-отрицателна посока. Отсъства разбирането за държавническо поведение".
Коректив може да бъде единствено гражданското общество, категорична е Ирина Гъркова.
"За политиците това са техните избиратели. За медиите също най-важно е доверието на аудиторията. Но и политиците, и медиите битуват в един своеобразен комфорт на съглашателство. Същевременно забравят за своята аудитория, за хората, които ги правят значими".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Ирина Гъркова е филолог и юрист, доктор по журналистика и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските ѝ интереси и публикации са свързани с журналистическото редактиране, трансформациите и взаимните влияния на медийния и политическия дискурс; комуникацията между съдебната власт и медиите.
Има дългогодишен опит в сферата на масовата комуникация. В периода 1994–1998 г. работи като журналист в печатни издания, сред които националните всекидневници "Стандарт", "24 часа" и "Континент".
Институционален PR експерт в Министерството на правосъдието в периода 1998–2021 г. Участва в авторския и редакционния колектив на изданието "Пътеводител – съдебна власт и медии" (2001), което съдържа правила за взаимодействие между съдебната власт и медиите, включително за комуникацията им чрез говорители. От февруари 2012 до октомври 2021 г. заема последователно позициите "съветник по духовност и култура" и "секретар по духовност и култура" на президента на Република България.
