"Много бихме искали всички доброволци, които идват на пожари - и тези, които са регистрирани към доброволните образувания, и тези, които са спонтанни - да имат познания за цялото бедствие и организацията му, както и да знаят, че колегите от пожарната са тези, които координират доброволците на място и дават нареждания какво, как и къде трябва да се случи". Това каза в интервю за предаването "Чуй лятото" по програма "Хоризонт" парамедикът и инструктор по първа помощ Георги Влайков, който е и доброволец в "Аварийно Спасявaне - Пловдив", и директор на Центъра за Професионално обучение към "Националната Асоциация на Доброволците в Република България".
"Идеята е, че хората от професионалните служби имат много повече контекст и ако преценят да преместят един екип на едно или друго място, това е защото това е част от някакъв план за ограничаване или съответно гасене на целия пожар. Това са хората, които разпределят силите и средствата, т.е. няма място за самоинициатива", предупреди той.
За подготовката на доброволците
"Другият аспект на подготовката е дрехите и личните предпазни средства, които всеки трябва да притежава преди да отиде на пожар, тъй като това не е разходка в планината. В последните няколко седмици се нагледахме на стопени обувки планинарски, така че ако мога да започна със списъка - обувки, които да имат топлоустойчиво ходило; задължително дрехи с дълъг ръкав и дълъг крачол, а по възможност и даже задължително 100% памук, за да може да не се топят, ако нещо попадне върху вас. Оттам нататък имаме ръкавици - кожени, топлоустойчиви; дихателна маска, абсолютно задължително, каска и защитни очила.
По думите му на терен при акции се налага и спиране на работата заради лошо подготвени хора, дошли да помагат:
"За щастие не беше нищо сериозно като инцидент, но просто преминавайки през една изгоряла зона, за да може да направим просека, едно момче беше стъпило явно върху не добре загасен въглен, който просто минава през подметката на обувката му и му се залепи за петата. И съответно тъй като този човек нямаше как да ходи повече, нали на един крак в труден терен, наложи се шест души да го занесем до най-близкия черен път, където го взе кола. Не беше нищо страшно - това е едно напомненя, че не можете да дойдете на един горски пожар и да кажете "ами, аз идвам да гася", защото не е толкова просто".
За курсовете за подготовка на доброволците и за актуалността на списъците с такива
За БНР директорът на Центъра за Професионално обучение към "Националната Асоциация на Доброволците в Република България" обясни, че има актуални списъци на доброволци в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението":
"Те имат регистър на всички доброволци, които са регистрирани по Закона за защита от бедствия, а друг е въпросът, че този списък трябва да бъде актуализиран и трябва да има критерии, по които тези хора всяка година да бъдат записвани за доброволци. Това е нещо, което се прави в Словения и в Хърватия, тъй като ние имаме 3 300 доброволци регистрирани, но истината е, че има някаква част от тях, които вече не са толкова активни и може би някаква част които са само на хартия, така че тези списъци трябва да бъдат така осъвременявани".
"И отделно на тях, ако има спонтанни доброволци, които идват да помагат при пожари или наводнения - хубаво е да има един списък с техни контакти, за да можем дори да нямат времето да отделят, за да се занимават както нас и да се обучават, то поне няколко пъти в годината можем да правим курсове за тях, за да знаем, че тези хора като дойда ще са адекватни и ние ще можем по-спокойни да ги допуснем до червената зона на бедствия, тъй като обикновено координацията на такива доброволци. се извършва или от служители на пожарната, или от нас", каза още Влайков за подготовката на добволците, така че да "не се налага да има правим инструктаж 5 минути преди да влезем в огъня".
Особеностите при обучение на доброволци за дейстие при наводненията и земетресения
"Много силно се надявам земетресения да не се случват тук, но за съжаление пожарите и наводненията са сезонни в България. Минали години имахме и инциденти в Богдан, Слатина, Каравелово, Царево и други", припомни парамедикът, както и открои част от спецификите на работа при придошли води:
"Първо се цели евакуацията на хора, които по някакъв начин не са били евакуирани при вдигнала се много висока вода. След това се гледа дали има компрометирани пътища, дали има някъде блокирани пътища, примерно от паднали дървета, за да може да се отстранят".
"Хората работят и с различен тип защитна екипировка - с гумени ботуши, тъй като обикновено средата, в която се работи е доста влажна. Правили сме и издирване на хора, дори когато все още силно вали, защото когато вали активно ние няма как да отводняваме. Обикновено се чака да спре дъждът, за да може нивата на водата да спаднат една идея и тогава се работи най-вече с малки помпи. Докато при горските пожари работим най-вече с ръчни инструменти и пожарогасители, така че има си специфики, но това е предмет на курсове", каза Георги Влайков за доброволческите обучения, на които:
"Хората получават контекст за едното и за другото бедствие, макар че основните правила за безопасност са едни и същи, а вече след това има различни упражнения - правим т. нар. кръгови тренировки, в които всеки има възможност да се извърти на различни типове дейност. Включваме и лекарска помощ, а и всякакви други неща с цел хората да са една идея по подготвени, когато отиват на място".
Как и кой може да бъде доброволец за гасене на пожари?
"Хората трябва да бъдат в добра физическа форма и да не страдат от заболявания, например високо кръвно налягане, защото истината е, че се изискват доста физически усилия най-малкото да се стигне до мястото, където трябва да гасите", обясни обучаващият доброволци:
"За жалост пожарите никога не са в лесен терен, който е леснодостижим с кола и някой път се налага да ходите два, три или четири часа в много силно пресечен терен, носейки пълен пожарогасител, който тежи над 20 килограма, но и раницата си с личния багаж, който тежи още няколко килограма. И след като ходите часоте, то тогава вече трябва да почнете и гасителни действия в една среда, която е доста силно задимена, а температурите така или иначе са 40 градуса,а като отидете близо до огъня вече са малко повече. Таа че това е доста изтощително и крие редица рискове".
Важно е и хората да могат да слушат инструкции, "за да може екипната работа да въриви", подчерта парамедикът.
"Спасителната дейност и пожарогасителната дейност - това не е индивидуална дейност! Никой не го прави това сам и винаги има екип, даже няколко екипа, разположени на определени места с определена цел, така че човек трябва да може да бъде отборен играч", изтъкна Георги Влайков.
Най-големите трудности при овладяване на пожарите тази година
Според доброволеца в "Аварийно Спасявaне - Пловдив", включил се в гасенето на редица пожари и през последните седмици - тази година една от особеностите е силния вятър:
"Бяхме предупредени от синоптици и метеоролози, че ще има такива дълги периоди без дъжд. Наистина така се получи - всичко е ужасно сухо и много лесно възникват пожари, но силният вятър на няколко пъти и в околностите на Гоце Делчев, на Струмяни, на Микрево, на гръцката граница, разпали. Точно си мислиш, че си ограничил нещо, стигнало е до просеките и няма да прехвърли и в момента, в който вятърът разпали пожара, направи го върхов, т.е. вдигне се горе по короните на дърветата, той прехвърля просеките".
"Така че може би силният вятър тази година е най-големият проблем и разбира се нещо, което е проблем всяка година - неосведомеността и, за съжаление, безотговорността на хората, които палят огън - един искал да се изчисти стърнището, други искал да свари компоти, трети е отишъл на барбекю и забравил да си загаси...", добави той.
Парамедикът напомни и че всички съвети за безопасност ги има и на сайта www.pojarna.com, където всеки може и трябва да се запознае.
Цялото интервю с Георги Влайков на Мария Петрова и Зорница Близнашка за предаването "Чуй лятото" ще може да чуете в звуковия файл.
