Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Киберсигурност, или глобален инструмент за наблюдение?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Държавите членки на ООН одобриха вчера първия документ за борба с киберпрестъпността въпреки ожесточената съпротива на защитниците на човешките права, които предупредиха срещу глобален инструмент за наблюдение, предаде Франс прес.

След три години преговори и накрая двуседмична сесия в Ню Йорк, "Конвенция на ООН срещу киберпрестъпността" беше одобрена с консенсус и предстои да бъде представена на Общото събрание на световната организация за официално приемане. Новата конвенция, която може да влезе в сила, след като бъде ратифициран от 40 държави, има за цел "по-ефективна борба с киберпрестъпността" и укрепване на международното сътрудничество в тази област, по-специално, свързано с детски порнографски изображения или пране на пари. Но противниците на документа, необичаен съюз между защитници на правата на човека и големи технологични компании, осъждат твърде широкия обхват, който според тях ще го превърне в глобален договор за "наблюдение". Подробности по теманта разказа д-р Георги Шарков, член на Консултативния съвет на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании).

"Най-малкото, целта на такъв тип конвенция е международно сътрудничество. Криминализирането на действия, свързани с киберпрестъпност е предмет и на европейските регламенти, и на националните закони и системи. Съществено е да отбележим, че има съгласие по отношение на международното сътрудничество и взаимодействие между правоприлагащите органи", каза той.

Георги Шарков

Според думите му механизмът за изискване на данни и електронни следи свързани с киберпрестъпление задължава държавата, от която бива поискано такова съдействие да предаде такива данни. Законно има специални членове свързани с екстрадирането на извършители, но това се прилага само в определени случаи. Приетият текст предвижда, че дадена държава може да може да разследва всяко престъпление, наказуемо с най-малко 4 години затвор, съгласно нейното национално законодателство. Той посочи, че криминализираните действия, за които наказанието е над 4 години се определят от искащата държава.

Насочват ли се кибератаките в цели с все по-висока стойност, както в бизнеса, така и в политиката?

Д-р Шарков сподели, че много от престъпленията се извършват в т. нар. "тъмна мрежа", като много от атаките към големи критични инфраструктури са държавно спонсорирани. Средствата за анонимизиране са на много високо ниво.

"Русия не се присъедини към конвенцията от Будапеща през 2004 година и може би една от причините е точно това, че на тях ще им бъде поискана такава информация за разследване на престъпления, които се извършват от държавно спонсорирани актьори", каза той.

Освен това добави, че ако гледаме на законодателството на мярка, която чрез правораздаване да бъдат наказани престъпниците, то наистина изостава. Но от друга страна европейското законодателство е насочено към превантивните мерки. По думите му децата и младежите са най-уязвими към подобен тип престъпления, тъй като те най-много споделят лично съдържание в интернет. Киберкултурата и критичното мислене също са превантивна мярка, подчерта д-р Шарков.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна