Обичайно изкуството на Банкси се приема като някаква форма на забавление от гражданите, а мнозина виждат в него и опит за привличане на вниманието върху различни проблеми, което прави творбите му уникални, според експерти в областта.
Герой, според някои, вандал – според други, "неуловимият и анонимен" уличен творец Банкси несъмнено се превръща в медийно събитие с появата на всяка негова творба.
Банкси е художник на графити от Бристол – най-големия град на Югозападна Англия, почетето от чиито творби имат социална насоченост или представляват модифицирани образи на известни картини и личности. Някои от творбите му са били показвани в музеи в Лондон, в Ню Йорк и дори в Лувъра.
Предвид на това, че неговите творби се появяват изневиделица на неочаквани места и все пак прецизно изпълнени - има и теория, че зад Банкси вероятно се крие цял екип и че той всъщност не е чак толкова "неуловим и анонимен", колкото е представян.
Дали не е въпрос на изключително добре премерен и премислен Пи Ар в "заговор с властите"?
Последната му серия от животни в Лондон - любимото му място за действие, съвсем нормално породи серия от спекулации какво стои зад вдъхновението на твореца. Ако човек погледне картата на Лондон – град с огромни размери, с отбелязаните на нея девет места с творби на Банкси ще си даде сметка с какъв огромен размах и вероятно големи усилия е действал уличният творец.
Банкси е противоречива личност - не всички го приемат като човек на изкуството, а някои дори като печалбар в така създалата се ниша. За него дори песни се пеят - като тази на Джонатан Ман, американски певец, известен с това, че всеки ден записва кратичка актуална нова песен и я качва в Ютюб.
Дали неговите творби наистина носят послание и дали са въздействащи?
На 5 август се появи първото му произведение от последната серия в Кю Грийн в югозападния лондонски квартал "Ричмънд". Това беше коза, буквално кацнала на перваз, докато камъни падат върху стена.
На следващя ден - 6 август, бяха изобразени два слона, протягащи хоботите си един към друг, а на 7 август се появиха три маймуни, висящи от железопътен мост в Брик Лейн, Източен Лондон.
Хората наистина започнаха да се питат какъв е по-дълбокият смисъл на тази животинска серия. Ако не друго, творбите на Банкси провокират мислене, а това никак не е малко, ако това е истинската цел на автора.
И понеже живеем в бурни времена, с толкова много противоречиви събития, мнозина видяха в козата метафора за "стоеното на ръба в момент на промяна", а в протягащите се хоботи на двата слона - "стремеж към нещо от различни страни, от различни гледни точки".
Дали пък трите маймуни не са препратка към "мъдрите маймуни" в една японска поговорка за славата, която гласи: "Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло"?
Дали всичко не е отражение на социалното разделение в страната на фона на неотдавнашните безредици, та чак до конфликта между Израел и палестинците в Ивицата Газа?
За Би Би Си Джеймс Райън - главен изпълнителен директор на "Grove Gallery", която продава оригинали и копия на Банкси, каза, че първоначално е смятал, че творбите са политически ангажирани и носят мотивирани послания.
Според него козата е препратка към Палестина и Газа, а виещият вълк, в една от последвалите творби, е по-скоро зов за помощ, когато си преследван.
А след появата и на последната творба на кепенците на Зоологическата градина в Лондон, на която горила ги повдига, за да могат да се измъкнат птици и морски лъв, Райън съзря и темата за лишаването от свобода: животните са хванати в капан.
Райън дори обвърза тази творба на Банкси с друга негова от 2006 година, доста популярната "Sweep It Under the Carpet" ("Да го заметеш под килима"), изобразяваща прислужница с метла и лопатка, която също беше рисувана в Северен Лондон.
Смята се, че с нея Банкси изразява негодуванието си от това как някои държави игнорират поблемите някъде другаде по света.
Но това не е първи път, когато уличният художник представя поредица от всекидневни творби.
Правил го е със серията "Staycation" в Източна Англия, в Ню Орлиънс и по време на едномесечен престой в Ню Йорк.
Джеймс Пийк, който неотдавна представи като водещ предаването "Историята на Банкси" по Би Би Си, пък обясни, че художникът "много държи на хуманното отношение към животните" и е "помогнал на "Грийнпийс" с кампания преди няколко години".
По думите му, художникът е направил и екологичните теми част от работата си в миналото, когато е хвърлил картони с надписи в загражденията за маймуни в Лонглийт и зоопарка в Мелбърн в Австралия, така че маймуните са държали тези плакати, на някои от които е пишело "Моля, помогнете! Аз съм жертва на жесток научен експеримент" или "Аз съм знаменитост, измъкнете ме оттук!".
Пийк добави, че кампаниите на Банкси "често наистина имат смисъл само, когато започнеш да връщаш лентата назад".
Последната серия творби на Банкси не се размина без проблеми - виещият вълк, който беше изобразен върху сателитна чиния в "Пекъм" - лондонски югоизточен квартал с пъстро население, изглежда беше откраднат.
Други две творби бяха премахнати от лондонските власти
Едната - на занемарен билборд в Крикълууд, с изобразена голяма протягаща се котка на утринно слънце, която беше премахната по съображения за сигурност, т.е да не бъде повреден или откраднат билборда.
И другата творба - с плуващи пирани върху полицейска караулна будка в Лондонското Сити, също беше пренесена на безопасно място.
Две от творбите обаче бяха повредени
Тази с двата слона - върху тях някой нанесе бели ивици със спрей.
Повреден беше и носорогът, така майсторски изрисуван на стена зад паркирана кола с конус като рог отпред, така че да изглежда като покачен върху колата.
Някои заговориха за възраждане на стара вражда между Банкси и Робо - неговият почитан съперник от Лондон, който вече е покойник.
И тук излиза темата за разликите в начина, по който социално приемливото улично изкуство се оценява в сравнение с традиционните графити, които често са смятани за престъпни щети.
С тази 9-дневна серия в Лондон обаче, Банкси несъмнено грабна вниманието на света отново.
Според Джеймс Райън сериалът е "постигнал желания ефект - създаден е бил истински театрален спектакъл", който "препотвърждава" статута на Банкси като "законодател на модата" в уличното изкуство.
Теориите кой всъщност е Банкси
Една от най-застъпваните версии е, че това е основателят на популярната трип хоп група Massive Attack – Робърт Дел Найа, който между другото има славата на майстор на графити. Самият той категорично отрича да е Банкси.
Има, разбира се, и други заподозрени, сред които се откроява Робин Гънингам, завършил държавно чилище, израсъл в предградие на средната класа в Бристол.
Причината е, че в дадено интервю през 2003 година Банкси изглежда потвърждава, че първото му име е Роби на зададен въпроса дали се казва Робърт Банкс. Гънингам не е коментирал спекулациите.
А иначе Банкси, който и да е той - става известен, след като започна да рисува със спрей своите вече запазена марка шаблонни дизайни около Бристол в началото на 90-те години.
Твърди се, че влиятелната музикална и художествена сцена в града - дом на групи като споменатата Massive Attack и Portishead, е вдъхновила работата му.
Смята се, че самият Банкси е роден в намиращото се наблизо градче Йейт в началото на 70-те години.
Първата му голяма творба е стенопис с шаблон "The Mild Mild West", която изобразява плюшено мече, хвърлящо коктейл Молотов по трима полицаи за борба с безредиците. Тя е нарисувана в района на Stokes Croft в Бристол през 1999 година.
В началото на века той се премества в Лондон и продължава да привлича вниманието със своето сатирично улично изкуство. Няколко години по-късно Банкси вече се превръща в знаменитост, макар и анонимна.
Едновременно с това творбите му стават по-амбициозни и появяват се в градове по целия свят. Появата на всяка негова нова творба се превръща в медийно събитие. Неговият митичен статут на анонимен художник, който се подиграва с властта, му донесе , или поне на марката му, международно признание.
Изложбите на неговите творби в градове, включително Лос Анджелис и Лондон, се превърнаха в разпродадени събития. Неговите често политически натоварени творби започват да се продават за огромни суми пари, като сред клиентите му са Брад Пит, Пол Смит и Кристина Агилера.
През 2009 г. неговото шоу "Банкси срещу Музея на Бристол" привлече огромни тълпи.
Документален филм от 2010 година - "Exit Through The Gift Shop", показващ Банкси по време на работа, без да се показва лицето му, беше номиниран за Оскар и Bafta.
А през 2018 година в аукционната къща Sotheby's Банкси разиграва изумителен спектакъл, като унищожава на живо своя шаблон на прочутата му творба "Момиче с балон" мигове след като е продадена за 1 милион паунда.
Много въпроси има около Банкси
Може би се налага и изводът, че Банкси е просто марка - зад това име може и да стои един истински творец, но подкрепян от цял арт екип.
Експертите казват, че докато художникът вероятно навлиза в средна възраст, плодотворната му творческа дейност продължава, ако не друго, с творби, които са по-откровени и политически от по-ранните му произведения.
Войната в Украйна, където той се появи през ноември 2022 година, и имиграцията са само два от наболелите проблеми, на които той обърна внимание напоследък.
Със славата му обаче идват също имитаторите и кражбите. Не случайно той легитимира творбите си в неговия акаунт в Instagram.
Естествено, не всичките му творби са политически - някои са с чисто комично и сардонично послание за обществото.
Това, че не знаем кой настина е Банкси може би наистина няма значение...
Според Джон Брандлър - директор на Brandler Art Galleries, е удобно Банкси да остане анонимен, „за да може да ходи по улицата“, без да бъде разпознат.
По думите му обаче, марката Banksy ще оцелее дори, ако самоличността му бъде разкрита:
„За света на изкуството това вече няма значение. Марката сега е толкова голяма. Неговите хора са направили марката Banksy толкова невероятно нещо, че сега няма да има никаква разлика, ако той се появи пред всички. Изявленията му са толкова силни. Това е брилянтен маркетинг. Хората купуват заради марката. Когато започна, анонимността му помогна да изпъкне, като един маскиран кръстоносец, но сега това вече няма значение. Той е много умен. Не е наводнил пазара. Той е брилянтен бизнесмен."
„Харесвам го! Това, което прави Банкси ме кара да се усмихвам. Има много карикатуристи, защото в основата си той е карикатурист, които са политически, но той е единственият в момента, който може да те накара да се усмихнеш, да се засмееш, но и да се замислиш, и да разбереш посланието за цели сто години. А това, според мен, е много значимо, защото има много творци, които ще ви кажат нещо днес и то ще ви е интересно ден или два, но след това ще ви стане скучно. С Банкси никога няма да ми е скучно!“., казва Джон Брайдън.
За личността на Банкси разказа кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов за предаването "Летни нощи" - лятното издание на "Нощен Хоризонт" на 17 август 2024г. със Зорница Близнашка и Мария Петрова.
