Запознайте се с Мафалда, която търси справедливост и мир с критичен хумор

През септември една комиксова героиня навършва 60 години, но ще си остане завинаги дете. Казва се Мафалда и до ден днешен е популярна и любима не само в родната си Аржентина, но и в цяла Латинска Америка, а също и в европейски страни начело с Испания. Историите за нея са преведени на десетки езици. Създателят на Мафалда Хоакин Салвадор Лавадо Техон използва детския си прякор Кино, за да се различава от чичо си, илюстратора Хоакин. През 2014 г. Кино получава възможно най-голямото признание в Испания - Наградата на принца на Астурия, испанския вариант на Нобеловата награда. 

"Колко хубаво би било да се събудиш някоя сутрин и да видиш, че животът ти всъщност зависи от теб самия", казва Мафалда. Образът ѝ се ражда, когато художникът Кино подготвя рекламна кампания за домакински електроуреди през 1962 година. Тогава обаче бъдещата звезда така и не вижда бял свят и затова създателят ѝ свързва нейното раждане със септември 1964 година, когато излиза в списанието "Първа страница".

Мафалда е 6-годишно момиченце от семейство от средната класа. Живее в известен квартал на Буенос Айрес и се вълнува от теми като училището, ваканциите и щастието, но също и от демокрацията, войните, политиката. 

Коментира всякакви проблеми - глобалния глад, расизма, положението на жените в обществото с особен поглед към света - едновременно невинен и безпощаден. 

Бащата е застрахователен агент, майката - домакиня, непрекъснато заета само със задълженията си в къщи, на която Мафалда задава въпрос: "Каква би искала да бъдеш, ако имаше истински живот?".

От историите, разказани в над 2000 публикации за 10 години, се разбира, че Мафалда има малко братче Гийе, а също и приятели - Манолито, Мигелито, Фелипе, Сусанита и Либерта - Свобода, която е като Мафалда, но по-радикална. Има и домашен любимец - костенурка. Казва се Бюрокрация, тъй като е много бавна и мудна.

Любопитна, интелигентна, критична, Мафалда оказва влияние върху няколко поколения читатели, като се превръща в символ на детството и на бунтарството, на свободата да попиташ на глас накъде отива светът. 

Когато получава задача да избърше глобуса, тя отговаря: "Всички държави ли да изчистя или само онези, които имат лоши правителства?"

Аржентинците виждат у нея прозорлив коментатор на актуални събития, необременен от страхове и предразсъдъци.

Макар понякога да изглежда, че даже тя губи надежда за света: "Обичам човечеството. Притесняват ме обаче хората".

Мафалда бързо набира популярност в обществото от вестниците и списанията. Образът й се разпространява и в други латиноамерикански страни. Скоро прескача океана и става известна и любима и в Испания, Португалия, Италия, Франция, Гърция и други държави. 

За десетте години, в които излизат комиксите, безброй последователи се присъединяват към клуб "Мафалда". И всички те са много разочаровани, когато края на юни 1973 година тя прекратява "активната си творческа дейност".

Кино казва, че спрял да я рисува, защото са му свършили идеите.

От друга страна, краят на историите с нея е началото на митологизирането ѝ. В годините след 1973-а не са преставали събитията в чест на Мафалда и създателя й Кино. Освен това малкото, ярко и непокорно момиченце се превръща в обект на изследване от социолози и философи.

Има един много важен аспект от образа на Мафалда - изобщо не обича супа и това е особено символично, защото е метафора на аржентинската диктатура. "Супа?! Точно днес, когато съм в такова добро настроение, искаш да ям супа!?", казва тя. 

Жизнена, актуална и популярна, през 1976 Мафалда е избрана от УНИЦЕФ за оратор на Конвенцията за правата на детето.

Кино участва в създаването на анимационни поредици за Мафалда.

Нейният образ още продължава да се използва в кампании за човешките права в Аржентина и по света. Тревожи я посоката, в която се развива човечеството, и по свой начин, неизменно позитивно, се опитва да решава проблемите, които вижда около себе си. Обичат я и заради общочовешки послания, лишени от политически подтекст: "Трябва да се лиша от някое друго кило, знам, но какво да направя, като не обичам да губя!"

Кино, който почина на 88 години през 2020 година, сравняваше настъпването на старостта с преврат и диктатура, която с идването си на власт започва да ти забранява нещата, които обичаш - ядене, пиене, движение. 

През последните си години смята, че отдавна е изгубил контрол над Мафалда, която има собствен живот. И че в края на живота му ситуацията в е същата и даже по-лоша, отколкото през 60-те и 70-те. Нашите герои бяха много свързани с реалността, сега персонажите са прекалено фантастични, казва още той. 

Беше приветстван от много деца през 2014-а в Испания, когато получи наградата Принцът на Астурия. С присъщата си скромност Кино призна, че не разбира възхищението от най-известния си персонаж у съвременните поколения. А с познатия си горчив хумор пожела тези прекрасни деца да не се превърнат в корумпираните политици на бъдещето.