Като сценарий от филм на големия италиански режисьор от Тоскана Леонардо Пиерачони е празникът на "Кухнята със скромен произход" в този край на Италия – олицетворение на териториално и национално самоуважение. За италианците тяхната кухня е нещо свято: тя е майка, родeн кът и национална гордост. Няма италианец, който да се отрича от някое ястие, било то от неговия или от другия край на Апенинския полуостров. През лятото няма село, което да не празнува своите специалитети, запазени във времето. Събират се хора от цялата околност, привличат туристи. Какво по-хубаво от музика с типична храна и забавлението е готово!
В Тоскана, в селището Кастелина Маритима от провинцията на град Пиза, от 33 години насам се чества през два поредни дни от седмицата местната кухня. Кастелина била миньорско селище от времето на етруските, където добивали алабастър. През годините съчетанието между миньорския труд, недоимъка на хората и виртуозността да създават семпла от наличните продукти храна, е увековечена в книга с рецепти, представени като поезия. Те са събрани в уникалната готварска книга "All'ombra dei Sassi Bianchi" - "Под сянката на Белите камъни" с подзаглавие "Трийсет легенди за 30 рецепти". Написана е през 1987 г. от Алдо Кастелани и Иралдо Мангони. Издава я общината на Кастелина Маритима и в уводния материал пише: "Това е част от нашата история, характерна с простотата на ежедневието на една жизнена територия, богата на култура, емоции, вкусност, аромати и усещания, от които технологичният човек на 21-ви век се нуждае".
Именно чрез книгата се организира двудневният празник "Della cucina povera" – буквално на бедната кухня, т.е. от скромен произход. Чудесно съчетание с празника е най-различната по стилове музика на живо: диджейове с хитове от минало и настояще, флорентинският оркестър "Barodrum", творчески вдъхновен от балкански народни ритми и др. Танцуваше се по площадите, пълно бе с туристи, даже с чужденци.
Концерт на сцената пред Екомузея изнесе "Хорът на миньорите от Санта Флора" - също миньорско селище в Тоскана. Песните му разказват не само за миньорския непосилен труд, как от него не се забогатява, а се заболява и въпреки това, ръцете, небето и морето са богатство - ноти на положителен ритъм и мисли към него, шеговити фрази, от които животът и трудното ежедневие се превръщат в хубост – една характерна тосканска черта. Пример за това е и народната италианска и станала световноизвестна песен "Bella ciao", която хорът на миньорите от Санта Флора изпълни в жизнен, радостен ритъм, независимо че партизанинът може да загине. Трябва да уточним, че историята с италианската съпротива и партизанското движение е много уважавана и е коренно различен смисъл от този, който се влага у нас по този въпрос.
За доброто настроение на празника на "Cucina povera" хорът на миньорите развесели много присъстващите на концерта с песен, посветена на Силвио Берлускони, чието име вече носи летище "Малпенса" в Милано. Хората го свързват с израза "бунга-бунга" на Берлускони за неговите партита, вписан и в най-важния тълковен италиански речник "Treccani" - "бунга-бунга" означава "сексуално парти, организирано от влиятелни мъже в луксозни резиденции и характеризиращо се с присъствието на млади жени". Способността на тосканците да се шегуват е явна и забавна и в този случай: "Мама ми казваше, че изрусените са скитосници измамни, и в любовта - изкусни изневерници, казваше ми мама, ама аз исках кукли, исках кукли, за да правя любов".
Под звуците на разнообразната и създаваща добро настроение музика гостите на Кастелина Маритима се редяха по опашки да си вземат и опитат приготвената според рецептите от книгата "All'ombra dei Sassi Bianchi", храна. Например: "Maccheroni al sugo di Coniglio" - макарони със сос от заек, "Minestra di briciolelli" – супа от трохи, "Uova trippate" – яйца като шкембе, т.е. яйца на омлет, нарязан на ленти, прибавени след това в сос от запържен лук, моркови и магданоз, като ястието прилича на яхния от шкембе.
Шкембето е много уважавана храна в област Тоскана и се намира в най-различни варианти. Кастелина Маритима има своя рецепта "Шкембе по кастелински". Тициана – една изкусна готвачка, представи рецептата от книгата "All'ombra dei Sassi Bianchi" за слушателите на БНР:
"Сготвено с умение, шкембето е деликатес. Добре приготвено и овкусено - се облизват мустаците. Хапва се стоплено добре и поръсено с качокавало. В мазничкия сос натопете хляб. Искаш ли да опиташ? Направи така, както казваме ние тук“.
И в книгата пише: добре измитото шкембе се сварява. След това се реже на лентички и на парченца. В меден или алуминиев тиган, в чист зехтин се прави запръжка от ситно нарян лук, фино нарязани няколко склидки чесън и магданоз. Прибавя се свареното шкембе. Разбърква се и се посолява, добавя се лют червен пипер. Когато шкембето поеме добре тази смес, се прибавя предварително затоплена вода и се оставя да ври, като се наблюдава, тя да не изври напълно. "Това скромно блюдо", се казва още в поетично написана рецепта, "не губи своя вкус и аромат, дори да се стопля много пъти. Напротив, става още по-вкусно. Иска само хубаво домашно червено вино".
В тази единствена по рода си книга с рецепти в стихотворна форма "All'ombra dei sassi bianchi" от селището Кастелина Маритима никъде не се посочват количествата на използваните продукти. Усещат се - толкова, колкото има, важни са добрият усет и настроението. Така е на празника на "Della cucina povera" - "Кухнята със скромен произход". В цяла Италия този вид кухня със своите териториални особености се почита и уважава много.
Материалът на Елена Шаханова за празника на скромната кухня в Тоскана от предаването "Летни нощи" - лятното издание на "Нощен Хоризонт" на 17 август 2024 г. със Зорница Близнашка и Мария Петрова, можете да чуете в звуковия файл.
Автор на снимките на книгата в публикацията: Елена Шаханова.
Автор на снимката с продуктите за готвене: Angele J от Pexels.
