"Отвътре навън 2" - една история за силата и смисъла на емоциите - На фокус

Материал на Лилия Димитрова за филма ''Отвътре навън 2'' за предаването ''Летни нощи'' по програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Филмът на "Пиксар" "Отвътре навън 2" се превърна в най-касовия анимационен филм на всички времена шест седмици след официалната му премиера. Втората част на анимационната поредица събра общо 1 милиард 460 милиона долара в световните боксофиси. Така той изпревари досегашния лидер за най-успешна анимация - "Замръзналото кралство 2", отново разпространяван от "Дисни", който генерира приходи от милиард и 450 милиона долара през 2019 г.

Според актрисата Мая Хоук, която озвучава емоцията Тревожност, анимационните филми дават възможност на сценаристи и режисьори наистина да развихрят въображението си. "Според мен анимацията е изключителен начин да изразиш сложни идеи, както и да създаеш филм от ранга на високобюджетните ленти. Невероятните неща, които не можеш да направиш в нормален филм, са възможни в анимацията. вълнуващо е. Много от любимите ми филми са на "Пиксар" и обичам много анимационните филми. Направо съм пристрастена към тях", обяснява Хоук.

Преди близо 10 години беше създадена първата част на "Отвътре навън" - един необичаен, но много успешен детски филм. В него не героите имат емоции, а самите емоции са героите.

Целта му е да помогне на детската аудитория да разбира по-лесно вътрешния си свят, обяснява Лиза Лапира - актрисата, която озвучава Отврат. "Тези емоции не са лоши или добри. Те служат като защитници и ни учат на различни неща. Завист например ми показва какво искам, но не осъзнавам, че го искам. Страх очевидно ме предпазва, Отврат също, Бяс лют може да е праведен гняв, да защитиш срещу някаква несправедливост. Така че тези емоции не са лоши, а ни напътстват и обогатяват", отбелязва Лапира.

Днес продължението на филма - "Отвътре навън 2", постига още по-големи успехи. Но и двете части целят по семпъл, цветен и достъпен начин да покажат на детската аудитория как си съжителстват основни човешки емоции като радостта, тъгата, гневът и страхът.

Според продуцента Марк Нийлсен създаването на продължение на един много успешен филм винаги е предизвикателство. "Понякога като правиш втора част и кажеш на хората, те скръстват ръце и те гледат подозрително и искат да им обясниш защо точно си решил да го направиш. Трябва да оправдаеш създаването на нова история. Но нещо в света на "Отвътре навън" кара хората да го приемат с отворени обятия. Започнаха веднага да ме разпитват на колко е Райли, какво се случва с нея, т.е. ясно показаха, че искат да видят различни етапи от живота ѝ. И сега вместо да обяснявам защо съм решил да продуцирам втора част, ме питат ще има ли трета, четвърта, дори пета!", казва Нийлсен.

Във втората част действието вече се развива по време на пубертета и сюжетът се усложнява от появата на нови емоции - тревожност, отегчение, срам, завист. Отново влизаме в съзнанието на главната героиня Райли, която вече е 13-годишна, ентусиазирана хокейстка на прага на пубертета и ѝ предстои постъпване в гимназия.

Комедийната актриса Ейми Поулър, която е гласът на Радост, споделя, че много се е зарадвала на поканата да участва и във втората част. "Страхотен начин да видим как върви животът. Честно казано изминалите десет години от първия филм бяха сложни. Струва ми се, че той беше в предишен живот. Много ми хареса, че само леко загатват за него, но историята е съвсем различна. Този път Радост не спасява света. Беше си и сериозно актьорско предизвикателство, така че много се радвам, че пак участвах", споделя Поулър.

Буквално за една нощ мозъкът на Райли преминава мащабен ремонт и я връхлитат четири нови емоции - тревожност, завист, досада и срам. Заедно с централните чувства на радост, тъга, страх, отвращение и гняв, те управляват контролния панел на мозъка на Райли, който е свръхчувствителен към всяка емоция.

Марк Нийлсен отбелязва: "На възрастта на Райли определено имах чувството, че аз единствен изпитвам и усещам подобни неща. И не исках да говоря за тях. Но голяма част от справянето с емоциите е да ги назовеш и да говориш за тях. Ние правим не само това, ами им даваме и лице. Какъв по-добър начин да го направим от забавен филм, който цялото семейство може да гледа с удоволствие".

Голяма част от историята на филма не само ще ви се стори близка и позната, но е подкрепена и от науката. Когато децата навлизат в юношеска възраст, мозъците им преминават бързо строителство с нови връзки, които поставят на първо място социалните отношения с връстниците.

Акцентът се измества към поемането на повече рискове, за да се изживяват нови неща, което е в основата на установяване на човешката самоличност и идентичност, посочва Марк Нийлсен. "Много ни хареса и определено обогати света. Петте централни емоции бяха невероятни в първия филм, но Райли вече е на тринайсет и да разширим обхвата с по-сложни чувства беше логично, за да могат хората да се разпознаят в тях", разказва той.

Вероятно най-сериозната промяна, която се наблюдава в пубертета е разширяването и задълбочаването на емоционалните преживявания. Едно спокойно и щастливо дете може сякаш за една нощ да превключи на нови и понякога стряскащи емоции с високи нива на интензивност.

Актрисата Кенсингтън Толман, която озвучава вече порасналата Райли Андерсен, споделя, че изпитва абсолютно същите емоции.

"Когато бях на шест, се преместих в Ню Йорк и тогава се чувствах точно като Райли - липсваха ми приятелите, липсваше ми домът. Така че на практика израстнах с Райли и никога не съм си представяла, че десет години по-късно ще я озвучавам. Беше много емоционално, защото също като нея навличах в юношеството и изпитвах тревожност, завист, досада, срам. Страхотно е да ги видя пресъздадени на екрана и определено ми помогнаха да изляза от черупката си и да разбера, че не съм единствената с тези емоции и те са съвсем нормални и истински", споделя Толман.

Доминиращата нова емоция за Райли е Тревожност - нормален отговор на стреса и предизвикателствата, която ни "активира", за да се заемем със задачите, които ни приближават към нашите цели. В идеалния случай тревожността ни окуражава да правим неща, които намаляват стреса в дългосрочен план, например да се подготвим за изпит. Но когато тревожността ни обхване с твърде голяма интензивност, тя ни кара да смятаме, че не можем да се справим и ни пречи да се държим, мислим и чувстваме по здравословен начин.

Режисьорът на филма Келси Ман разказва: "Съставих огромен списък от емоции, но тревожност ме привлече още от самото начало. Помня как я оградих на дъската ми за рисуване и косата ми настръхна. Реших, че мога да разкажа нейната история, да се свържа с нея. Смятам, че и много зрители се разпознават в нея".

Завистта е емоцията, която изпитваме, когато нещо, което ни липсва или желаем силно, е чуждо притежание. Тази емоция е особено изразена при тинейджърите, заради увеличената им способност на самоосъзнаване. Това отново е емоция, която може да ни мотивира, но и да насърчи нездравословно сравнение и враждебност.

Досада е нещо като смесица от скука, умора и тревога. Смята се, че досадата е по-често срещано чувство в юношеството, защото младите хора не са наясно с ролята си в обществото, тъй като нито са вече деца, нито са още възрастни.

"От последния филм изминаха няколко трудни, тревожни, конфузни, завидни, ужасни и досадни години, направо десетилетие. Така че е логично да въведем тези нови емоции. Смятам, че зрителите са готови и имат нужда от тях", заяви Мая Хоук.

Във филма емоциите на срам и тъга имат негласна връзка. Спомените, които включват тези емоции, служат буквално като прашка към подсъзнанието на Райли, за да не я объркват в осъзнаването ѝ като личност. В крайна сметка научаваме, че тези емоции показват нещо важно - неудобството, което чувстваме, когато сме направили нещо социално неприемливо може да ни накара да поправим поведението си, например да се извиним.

"Надявам се зрителите да разберат, че младите хора и чувствата им са важни. Пиксар никога не подхожда със снизхождение към младежите и емоциите им. Ако в първия филм казахме на всички, че в главите ни бушуват много емоции, втората част ни напомня, че с младите хора се случват много промени и трябва да сме мили с тях и да проявяваме разбиране", обяснява Ейми Поулър.

Новият филм е подходящ и за по-възрастна аудитория - както за тийнейджъри, така и за техните родители.

"Просто искаш да се промъкнеш в ума на детето си. Винаги си мислиш: какво се случва там?", казва Ейми Поулър. "Капанът, в който всички попадаме, е да си мислим, че сме узрели. Не е като да навършиш определена възраст и да си кажеш: "Ето! Постигнах го. Знам кой съм!" Този процес никога не свършва", добавя още тя.

"Все още при мен идват учители, за да ми кажат, че прожектират филма в часовете си всяка година. Родители казват, че им е помогнал да се сближат с децата си. Младежи казаха, че точно завършвали гимназията и филмът им помогнал в трудни моменти. Виждам го в социалните мрежи - идеята да знаеш какво става в главата на човек и така можеш да се поставиш на негово място и да му съчувстваш. Невероятно признание е", споделя актрисата, която озвучава Радост.

"Този филм е изживяване, което ще ви зашемети. Мисля, че тази част е по-интересна на родителите. Първата беше по-скоро за малките деца. Във всеки случай и двата филма са пълни с физическа комедия, на която и големи, и малки се смеят", казва гласът на Бяс Лют Люис Блек.

Много моменти от "Отвътре навън 2" могат да бъдат начало на разговор с децата ни за сложните чувства, които са нормална част от израстването. Промените в островите на личността на Райли са много и фундаментални - например семейният остров се отдалечава и е заменен по важност от острова на приятелството. Тревожност пък едновременно боготвори и работи срещу Радост, което показва вечният въпрос - изпитването на по-малко радост част ли е от порастването, пита се Ейми Поулър.

"Чувствам се много свързана с нея. А Пиксар наистина дава собствен живот на всички тези емоции. Във втория филм Радост е малко заблудена. Смята, че Райли няма да се промени. Дори филмът започва с нейната реплика, че Райли става на 13 и какво пък толкова може да се обърка. Не е подготвена за това, което предстои. И аз определено се припознавам в това чувство на изненада от промяната", допълва актрисата.

Но може би най-доброто начало е да приемем мирогледа, който основните емоции приемат в края на филма - да направим място за доброто и лошото, и смесицата от двете. Ако ви се струва сложно, приемете съвета на Радост - новите емоции отначало са дразнещи, но са полезни за Райли, казва Пол Хаузър - гласът на Срам голям. "Този филм е точно на идеалната граница между забавлението и образованието", смята Хаузър.

"Всъщност имаме два важни филма за психическото здраве, маскирани като анимации. За мен те са това и издигат анимационното кино до нови висини", добавя Люис Блек.

Материалът на Лилия Димитрова за анимационния филм "Отвътре навън 2" за предаването "Летни нощи" - лятното издание на "Нощен Хоризонт" на 17 август 2024 г. със Зорница Близнашка и Мария Петрова, можете да чуете в звуковия файл.

Автор на снимките в публикацията: AP Photo/БТА.