България запазва 133-то място от 142 държави в класацията на Световния дарителски индекс на КАФ ‘2024 (CAF World Giving Index).
Въпреки че и по трите показатели и коефициентът ни е нараснал от 23 на 26, страната ни е в дъното на класацията, съобщиха от фондация BCause.
През 2023 година 48% от българските граждани са отговорили, че са помогнали на непознат, а 23% - че са дарили пари. По третия показател от Индекса – отделено време за доброволен труд, България трайно е в последната десетка с резултат от 6%.
България се е върнала към естествения плавен ръст на дарителство, след взривното увеличение (в топ 50) през COVID пандемията, наводненията и бежанската вълна от Украйна през последните години, коментира пред БНР-Радио София Елица Баракова, председател на BCause. 
По думите ѝ, за разлика от българските проучвания, световното показва редовните, устойчивите дарителски практики, които стават всеки месец, като част от живота, а не кампанийната благотворителност, която продължава да бъде популярна.
Няма нищо лошо в кампаниите, по празници, например. Но една държава променя своите институции, които се грижат за уязвимите части от обществото, когато има постоянен приток от ресурси (дарения) и доброволци, подчерта Баракова.
Българинът продължава да е по-готов да дарява за социални и образователни проекти, а така също за природа, животни, по-добра среда на живот, човешки права.
А даренията може да са не само под формата на суми пари, а и на време, труд, внимание.
Както всяка година, в първата десетка присъстват не само икономически развити страни.
Хората със силни религиозни убеждения имат по-висок общ индекс на дарителство, с изключение на Европа, където този фактор не е от значение, отчитат авторите на доклада.
Хората, които оценяват живота си положително, е по-вероятно да са направили дарение за благотворителност.
Имигрантите са по-склонни да правят дарения, отколкото гражданите на страната, в която пребивават, особено в Европа, Близкия Изток и Северна Африка.
Чуйте разговора на Невена Николова.
