На днешния 27 август отбелязваме десет години от загубата на един от най-значимите български поети и преводачи - Валери Петров. Днес отново си спомняме за неговото изключително творчество, което остава като културно наследство за бъдещите поколения.
Валери Нисимов Петров, роден като Валери Нисим Меворах, е една от най-ярките фигури в българската литература. Известен и със своите преводи на произведенията на Уилям Шекспир на български език, той оставя значителен отпечатък в културната история на България. През 2003 година Петров става академик на Българската академия на науките, а неговите "Пет приказки" са включени в почетния списък на Международния съвет за детска книга.
Творчеството му е необичайно разнообразно, включващо както лирична и сатирична поезия, така и детска литература, театрални пиеси и филмови сценарии. Въпреки ранната си възраст, още на 15 години, Валери Петров издава първата си самостоятелна поетична книжка "Птици към север". Със стиховете си той бързо си проправя път към литературния елит.
Същественото му появяване на литературната сцена става с публикуването на цикъла стихотворения "Нощи в планината" в списание "Изкуство и критика" през 1940 година. По-късно той създава поемите "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море" и много други произведения, които запазват своята значимост и до днес.
В един от запомнящите се записи от 1982 година, съхранен в Златния фонд на БНР, поетът споделя откровено за своето творческо пътуване. Той разказва как поезията е била и остава неговата основна страст: "Най-същностното, главното, си остава поезията. Това, с което съм започнал и с което се надявам да стигна до края". В младостта си той е бил категоричен, че ще се отдаде единствено на поезията, но постепенно животът го води и към други форми на изкуство – драматургията и киното.
Слушайте в звуковия файл.
