Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отзвук в САЩ по темата с ЛГБТ пропагандата у нас. Сънародници коментират

| Репортаж

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование напомниха на мерки, предприети на места в Съединените щати. Могат ли да се правят паралели между законодателствата на двете страни и как представители на българската общност в Америка разчитат случилото се в България?

Лилия Хаджииванова е помощник-директор на Центъра по сексуално и полово право в Колумбийския университет в Ню Йорк, а Жасмина Тачева - главен асистент в Училището по информационни изследвания към Сиракюзкия университет в щата Ню Йорк. Двете с тревога следят с тревога случващото се в България.

"Миналото лято всъщност бележеше доста напредък, поне в правна насока за правата на куиър и транс хората в България и мислех, че ще продължим все в същата прогресивна насока", посочва Жасмина. "Но този закон ме убеди, че в крайна сметка историята, противно на това, което сме свикнали да мислим, далеч не се движи по права линия напред."

Лилия изпитва подобни емоции: "Гняв, защото този закон произлиза изцяло от невежество и от злоба. Мъка, защото знам, че ще навреди не само на ЛГБТИ ученици и учители, но и на образованието като цяло в България. И безпокойство, защото този закон е признак на опасния път, който България е поела."

В деня, в който президентът Румен Радев се подписа под промените в закона, Лилия се включва в протест пред българското консулство в Ню Йорк. Сред дошлите е имало и хора, които са написали писма до български и европейски институции. Целта на протеста: "Да изразим гласа си, да покажем, че заслужаваме същите равни права и достойнство като всички българи и ще продължаваме да оказваме натиск, където можем, и няма да мълчим".

Опонентите на промените Закона за предучилищното и училищното образование са разтревожени от формулировката в закона - за "извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и или определяне на полова идентичност, различна от биологичната". Най-гласовитият  застъпник на промените е лидерът на "Възраждане“ Костадин Костадинов. По думите му, целта е да се "ликвидира" една "античовешка идеология". Застъпниците на закона твърдят още, че в страната има вълна от "джендър идеология", която трябва да бъде спряна.

Лилия не смята, че подобна заплаха съществува:

"Хората не стават хомосексуални ей така, защото някой им е казал колко е хубаво. Ако това беше така, то тогава обратната логика също трябва да е валидна. Аз израснах в хомофобска среда, както повечето българи. В същото време не познавах гей хора в България, рядко виждах такива герои по филмите и ако ги виждах, обикновено бяха карикатури на гей хора. По тази логика аз не би трябвало да бъда бисексуална. Как така тогава аз се оказах такава, каквато съм?"

Жасмина Тачева  Снимка: Личен архив

"Куиър животът и транс животът по земите ни винаги го е имало и винаги ще има. Те не са някакъв западен импорт, както се опитват да ни убедят и затова съм голям противник на самото твърдение, че това е един вид нетрадиционна сексуалност. Но този етикет я превръща не само в нещо, което е противно или непознато за българските традиции. Превръща хомосексуалните хора, транс хората, куиър хората като цяло в нещо, което не е част от традицията ни, което хич не е така", допълва Жасмина. Тя е част от онлайн проекта Queer Sofia, който изследва queer и транс историята в България.

"Този проект започна като една кампания за набиране на средства за поставянето на паметна плоча на мястото, където е бил домът на световноизвестната българска певица Христина Морфова, която прекарва там дълги години с партньорката си Людмила Прокопова. Фондация "Действие" ни помогна с проекта и оттам. Всъщност в работата си с тях установихме, че това е само една история от буквално дузини такива.“

Лилия и Жасмина смятат, че средата в България благоприятства предизборни трикове на крайно десни партии, които изключват показването на хуманността на ЛГБТИ обществото и за сметка на това без доказателства представят го представят като група от извратени хора, които покваряват децата.

"Независимо дали сме ЛГБТИ, роми и хора с увреждания, жени и деца, всички имаме еднакви цели и те са да живеем с равноправие и достойнство. И не само, че имаме тези цели, ние заслужаваме тези неща", настоява Лилия.

Снимка: Младен Петков

В дискурса по темата със спорните промени в България, критикувани от правозащитни организации, бяха направени паралели и със сходни законодателства в САЩ, особено със закон, наречен от противниците му "Не казвай думата "гей". Зад това законодателство застана губернаторът на Флорида Рон ДеСантис.

Първоначално законът във Флорида, който е озаглавен Правата на родителите в образованието (Parental Rights in Education), забрани изцяло да се говори за куиър и транс теми. ДеСантис обяви, че законът ще елиминира индоктринирането с лява идеология, но последва атака в съда.

Критиците на закона посочваха, че неясната му формулировка е довела до най-разнообразни интерпретации – на места знамена с цветовете на дъгата са били забранени, учители са били посъветвани да премахнат снимки на свои семейства, ако са показвали еднополови връзки. "Вашингтон поуст" писа, че поне в едно училище уроците против тормоз са били свалени, защото в някои от сценариите е имало гей студенти.

През март при съдебния спор бе постигнато споразумение, според което законът остава в сила, но се налагат промени. Това, което остава в закона, е забраната за преподаване по теми за сексуалната ориентация и полова идентичност. Но в същото време има указания, с които се позволяват на учителите открити дискусии за сексуални теми и такива за полова идентичност.

Развитието бе прието положително от правозащитни организации, защото преди промяната ученици, учители и семейства бяха под  забрана да говорят за личния си живот или половинките си от същия пол. ДеСантис също обяви победа и каза, че законът е бил умишлено погрешно интерпретиран. За ДеСантис този закон цели да направи образователната система по-прозрачна за родителите. 

По данни на Американския съюз за граждански свободи от края на юни в страната има 527 закони, свързани с ЛГБТИ обществото. Тези закони са в различни стадии – 44 от тях са приети, а 340 са били атакувани успешно в съда, тоест в голямата си част подобни закони не успяват.

Жасмина вижда положителен знак и в България:

"Има все пак лъч надежда с това, че покрай проекти като нашия и много други сходни проекти виждам, че се надига една куиър и транс мобилизация. Наблюдаваме политическо пробуждане, особено у младите хора в България. Надежда има и ако не нещо друго, този закон в свой собствен ущърб събужда един великан в лицето на куиър и транс общността в България."

Както за Жасмина, така и за Лилия положителният изход от случващото се може да се окаже ключов за връщането им в родината.

"Неведнъж ми е минавала през главата мисълта да се върна, защото знам, че има много какво да се направи, особено с оглед на куиър и транс общността в България. Но просто закони като този буквално ме карат да се замисля дали изобщо това е правилното решение - да се върна, защото точно езикът на омразата като този, който проповядва този закон, бяха сред главните причини да замина", твърди Жасмина.

"Истината е, че ако в България беше по-различно, може би щях да се върна. Затова ми пука, защото това не се отнася само до мен. Това се отнася не само до ЛГБТ хората в България, а въобще към общността ни", допълва Лилия, чиито родители късат връзка с нея след като тя казва, че ще сключи брак с жена.

Лилия Хаджииванова  Снимка: Личен архив

"Израснах, смятайки, че съм хетеросексуална. Имах само момчета гаджета и когато бях на 21 години, бях студентка в Англия, се влюбих в жена за първи път. Това беше най голяма изненада за мен и се започна един процес на себепознание. Когато им споменах, че имам приятелка за първи път, не го приеха добре", спомня си тя.

Майката на Лилия спира да ѝ говори за няколко месеца, а баща ѝ смята, че това е само период и в крайна сметка тя ще се окаже с мъж. Следва раздяла с приятелката в Лондон и прекъсване на общуването с родителите относно личния живот от притеснение, че подобни разговори могат да развалят още повече отношенията им. След Англия семейството се мести на Западния бряг в Съединените щати, в Лос Анджелис. Постепенно темата за куиър и транс правата се връща.

"Един ден майка ми направо ме попита коя дума започва с Б, когато е в ЛГБТ. И аз казах "думата е бисексуален, каквато съм и аз". И нейната реакция беше "Ъх!", реагира буквално с отвращение. В същото време се опитвах да излизам само с мъже, защото знаех, че това ще направи живота ми по-лесен както за семейството, така и въобще в обществото. Но не се получаваше и с времето разбрах, че макар да чувствам сексуално привличане към всякакви хора - романтично и емоционално, най-вече съм привлечена към жени и към хора, които са небинарни. Когато срещнах приятелката си, която впоследствие ми стана съпруга и споделих на нашите, те ми поставиха ултиматум, казаха: или скъсаш с нея, или повече не искаме да те видим или чуем и повече няма да бъдеш наша дъщеря".

Тогава Лилия вече живее в Ню Йорк и по време на гостуване прави опит да запази връзката със своите родители.

"Аз им казах: обичам ви, но не мога да приема този ултиматум, не мога да се преструвам, че съм хетеросексуална и така да намеря някой мъж просто защото на вас така ви харесва". И дори попитах: искате ли да се върнем към предишната ни ситуация, където просто не говорехме за моя личен живот? Баща ми каза: не, сега като знам, че си с жена, че живееш с нея, че искаш да имаш семейство с нея, просто за мен не е вариант". Казаха ми, че се срамуват от мен. Майка ми смята, че съм извратена и си тръгнах."

Това се случва през 2019 г.  - моментът, в който Лилия се вижда за последен път с баща си.

"С майка ми се видях няколко пъти и всеки път беше адски неприятно, защото всеки път тя ме гледаше от горе до долу с отвращение. Последния път, в който видях майка ми, не се бяхме виждали мисля 2 години, може би първата реакция беше: ти защо си толкова дебела? След което ми наговори разни конспирации за коронавируса, за ваксините и аз не знаех повече какво да кажа, защото просто изпитвах такава огромна мъка, че не сме се виждали. Не сме си говорили с години и това е единственото, което имаш да ми кажеш. Не можеш да ми кажеш, че ме обичаш, че ти липсвам и да ме питаш как съм, как е животът ми, къде живея, с какво се занимавам, какви са мечтите ми, какви са успехите ми. Нямаше такъв разговор и си тръгнах. Впоследствие бях пак в Лос Анджелис, ходя там всяка година да се виждам с баба ми, която в интерес на истината ме подкрепя, а на 86 години. Може би и тя ми каза: виж какво, Лиленце, не мога да кажа, че те разбирам, но винаги ще те обичам и ти винаги ще бъдеш моя внучка. За мен това е достатъчно. Само това исках от моите родители. Не очаквам от тях да ме разберат. Не очаквам от много българи да разберат ЛГБТИ общността, но очакваме уважение и в случая на семейството ни - любов."

Същевременно Лилия успява да открие позитивна страна на прекъснатата си връзка с най-близките.

"Прекарах години в криене, в срам и това просто ме ядеше отвътре - че душата ми постепенно умира. И колкото и да болеше и да продължава да боли, че моите родители се отказаха от мен, че вече нямаме връзка, а аз съм единствената им дъщеря, въпреки това, оттогава, откакто получих тази свобода, свобода от критиките им, свобода от срама им, оттогава животът ми само се е подобрил и аз харесвам коя съм."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна