Предаването за музикално-сценични изкуства на програма “Хоризонт“ на БНР “Каста дива“ Ви предлага отзвук от първия спектакъл от новата поредица и среща с главните фигури в постановъчния екип: режисьора Стивън Барлоу и хореографа Юън Джоунс.
Английският режисьор от австралийски произход Стивън Барлоу започва творческия си път като асистент режисьор на оперния фестивал в Глайндбърн. Продължава в Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън, където асистира в повече от 30 продукции, в Мариинския театър в Санкт Петербург и на лондонския Уест Енд. Работата му като оперен режисьор обхваща от възстановки на продукции като “Мадам Бътерфлай“ в Ковънт Гардън и “Лястовичката“ в Метрополитън, през пресъздаване на забравени творби като “Дворът на Селимен“ на Амброаз Тома на Уексфърдския оперен фестивал, до премиери на съвременни опери като “Маркс в Лондон“ в Шотландската национална опера. През последните 20 години Стивън Барлоу е поставил повече от 70 оперни и мюзикълни спектакли по света.
Огромна отговорност е да поставиш един от най-знаменитите мюзикъли така, че да бъдеш верен на оригинала и в същото време да добавиш щипка модерност. Какво беше най-голямото предизвикателство във Вашата работа като режисьор на “Фантомът на операта“?
“Предизвикателството е да направиш нещо различно, което не копира оригинала, но в същото време не е толкова различно, че да се отнася с неуважение към него; в намирането на баланса между старо и ново. Мисля, че сме успели да го постигнем. Изпитваме огромен респект към оригиналния постановъчен екип – режисьора Харолд Принс, хореографката Джилиан Лейн, с която съм имал възможността да се срещна, художничката на декорите и костюмите Мария Бьорнсон. Всички те вече не са сред нас, за съжаление, но продължават да ни вдъхновяват като творци. Отнасяме се с голямо уважение към техните оригинални постановъчни решения, но сме се старали да не ги копираме, създавайки нашите.“
Какво Ви водеше, осъществявайки Вашите решения?
“Искахме нашата постановка да бъде много романтична, в нея да се почувства духа на времето от края на 19-и век. Също така исках спектакълът да бъде израз на почит към архитекта на Парижката опера Шарл Гарние, защото действието, както знаем, се развива в този прочут театър. Така че аз казах на нашия дизайнер Андрю Райли: “Нека да направим нашата продукция истински трибют на Парижката опера, на този изключителен архитектурен образец!“ Във всяка сцена пресъздаваме Парижката опера. Имаме покрива, имаме фоайето, имаме дори рамките на прозорците и множество малки детайли. Прекарах цял следобед, разглеждайки сградата от подземията до покрива и това посещение на Парижката опера беше много вдъхновяващо!
“Фантомът на операта“ е много интересна творба. В нея има много насилие, има жестокост, но все пак това е любовна история, която стопля сърцето. Бих казал, че е любовна история с усложнен щастлив финал, защото всеки от тримата главни герои губи по нещо, за да спечели нещо обратно. Така е и в истинския живот. Ние трябва да правим компромиси, налага се да почувстваме болка, да вземаме трудни решения, за да пораснем и да станем по-добри хора. Мисля, че това се случва и във “Фантомът на операта“ – чрез болката и конфликта всеки от тримата главни герои научава нещо за себе си и се превръща в по-добър човек.“
Има и чудесно чувство за хумор, по отношение на операта...
“Да. Поставянето на оперните спектакли, които са вплетени в сюжета, ми достави много голямо удоволствие. Постарях се да изглежда така, както това се е правело преди 100 години, съвсем традиционно, но и с голямо уважение към оперното изкуство. Самият Андрю Лойд Уебър е голям ценител на класическата музика. Неговият баща също е бил композитор и е създал много красиви класически творби. Във “Фантомът на оперта“ има 3 различни вида опера - комична опера, гранд опера, съвременна опера. Опитали сме се да уловим и да пресъздадем характеристиките на всяка една от тях.“
Вие сте поставяли много класически и съвременни опери, както и мюзикъли, осъществявали сте нови продукции, както и пресъздаване на класически продукции. Има ли разлика в подхода Ви? Ако – да, каква е тя?
“Бих казал, че няма разлика, защото аз всъщност съм storyteller. Аз трябва да разкажа, да пресъздам историята, независимо дали това е опера или мюзикъл. Да, има много технически разлики. Най-голямата разлика е, че в мюзикъла винаги има озвучаване. Всички изпълнители трябва да имат микрофони и целият звук да се балансира в смесителния пулт. В мюзикъла мога да имам герой, който е зад сцената, публиката не го вижда, но може да го чуе, ако искам това. В мюзикъла имам по-голяма свобода като режисьор. В оперния спектакъл не можеш да правиш такива неща. Няма микрофони и всеки оперен артист трябва да бъде обърнат към публиката, като в същото време разказваш история. В крайна сметка, и в двата случая става въпрос за storytelling. Всеки жанр си има своите силни и слаби страни. В операта ми харесва това, че се чува красотата на човешките гласове, без никаква външна намеса. Но пък в мюзикъла, смесвайки всички звуци и ефекти, можеш да създадеш вълшебство.“
Какво мислите за режи театъра?
“Ако е направен добре, ми харесва! Един много модерен, радикален поглед може да бъде блестящ! Не ми харесва тогава, когато виждам, че режисьорът поставя себе си на първо място, пред творбата, която поставя. Може би съм старомоден, но вярвам, че моята работа е аз да служа на нея, а не обратното. Когато поставям, винаги казвам на артистите не “Погледни към мен!“, а “Погледни към творбата!“ Аз съм тук, за да направя възможно тя да бъде възприета по най-добрия начин, за да помогна на изпълнителите да дадат най-доброто от себе си. Но, познавам брилянтни режисьори от т.нар. направление на режи театъра, от чиято работа се възхищавам. Такива са френско-канадският режисьор Робер Льопаж и американският режисьор Питър Селърс. Работил съм два пъти с Питър Селърс и това беше изключително вдъхновяващо! Никога не съм се опитвал да копирам това, което той прави, но обичам начина, по който работи. Научил съм много от него и по-специално това, че всички са равни в една продукция. Независимо кой каква работа има да свърши, всички са еднакво важни части от един общ екип. Обичам този дух на демокрация и равенство! Това е, в което вярвам и в истинския живот!“
Творческата биография на хореографа Юън Джоунс е впечатляваща, както в областта на операта, така и на мюзикъла, а и в киното. Поставял е танците в спектакли в няколко театъра на Уест Енд като Palace Theatre, Criterion Theatre и Charring Cross Theatre. Сред последните му проекти са хореографията на съвременната опера “Архипелази“ в Парижката Опера Комик, на “Кандид“ за Уелската национална опера, на “Матилда“ за норвежката премиера на мюзикъла в Осло и на Something Rotten! /“Нещо гнило“/ за Английския театър във Франкфурт. През 2015 г. заедно с режисьора Стивън Барлоу поставя “Фантомът на операта“ в Букурещ. През сезон 2018/2019 продукцията се представя в Осло, през следващия сезон – в Атина. Ковид пандемията прекъсва представленията, които продължават през 2023, а през сезон 2023/2024 година започва световно турне, част от което са и спектаклите в София.
“Оригиналната лондонска продукция от 1986 г., разбира се, е иконична! Гледах за първи път спектакъла, когато бях 5-годишен и започнах да колекционирам всички сувенири, свързани с него. Имах чаши, часовници, тишърти... Обожавах всичко това! Бях много голям фен, главно заради музиката, но и заради специалните ефекти в шоуто, които възпламеняваха детската фантазия. Никога не бях виждал такова нещо на сцената! Също така бях страстен почитател на балетното изкуство, а във “Фантомът на операта“ има много балет. Освен това аз съм от поколението, което е израснало с мюзикълите от 80-те и 90-те години във Великобритания – “Клетниците“, “Фантомът...“, “Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“... Това беше голямо нещо!
И така, ние трябваше да преосмислим оригиналната лондонска продукция, да не пресъздаваме нито нея, нито това, което се играе в Ню Йорк. Всичко е различно и уникално – декорите, костюмите, хореографията. Създадохме нашата продукция преди 10 години в Букурещ и с режисьора Стивън Барлоу непрекъснато я надграждаме оттогава. За всяка премиера имаме желание да променим малки детайли, да направим спектакъла още по-добър. Мисля, че това е процес, който никога не свършва.
Какво е новото? Ако сте гледали лондонската постановка, ще забележите промени в локацията на сцените. Например една от най-прочутите сцени във второ действие - Маскарадът, която там се развива на стълбището на Парижката опера, тук е ситуирана в огромна златна бална зала и е много ефектна. Освен това в мюзикъла има вплетени няколко опери. Ние сме променили сюжетите им. Мисля, че публиката ще бъде най-силно впечатлена от промените в сценографията. Декорите са различни и много по-големи тук, отколкото в Лондон. Разбира се, всяка нова зала, в която поставяме, има различни параметри и можем да правим малки корекции, но нашата продукция изисква навсякъде огромна сцена като вашата. Няма друга пътуваща продукция на “Фантомът на операта“, голяма като тази, затова е толкова вълнуваща!“
Вие сте автор на хореографията и в други големи мюзикълни продукции. Моля, разкажете ни за “Матилда“ на лондонския Уест Енд!
“Матилда“ е чудесен мюзикъл! Невероятно предизвикателство е физически за актьорите. Имаме три състава деца. Героите са 9 – Матилда и осем нейни съученици, така че работим с 27 млади хора. Бяха необходими около 6 месеца, за да изработим хореографията, преди да започнем репетициите. Някои от тях са едва 7-годишни, така че работата по продукцията беше като школа, в която ги учехме как да танцуват, как да пеят, как да играят. След това репетиците бяха още 6-7 седмици.“
Но да работиш с деца е толкова благодарна работа!
“Изключително благодарна! Най-чудесното в работата с децата в “Матилда“ е, че влагат по нещо уникално в своите герои. Например в мюзикъл като “Фантомът“ главните герои имат определен характер. В “Матилда“ ние можем да променим Лаванда, Брус или Аманда така, че да си подхождат с малкия артист, който играе героя. Това е много забавно и много възнаграждаващо, да!“
Какви са разликите в подхода Ви, когато работите хореография с танцьори и с артисти, които трябва да танцуват?
“Във “Фантома“ участват 6 балерини и още 8 танцьори в ансамбъла. Също така всеки от героите трябва да танцува повече или по-малко. Балерините имат огромен респект към класическия балет и работят здраво, така че балетните сцени да изглеждат възможно най-брилянтно. С мюзикълните артисти трябва да се работи по друг начин. Вместо да изискваш от тях неща, които не биха могли да направят или в които биха се чувствали некомфортно, трябва да откриеш и да изтъкнеш техните силни страни. Ние имаме международен екип, но голяма част от актьорите са учили или работили във Великобритания и са много добре тренирани във всички аспекти на мюзикъла – актьорска игра, пеене и танц.“
