Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил Найденов. Той е работил и с други знаменити имена на българската поп сцена като Лили Иванова, "Трамвай №5" и група "Стил". В биографията му се отличават образованието му като инженер, както и плувните му рекорди на 200 метра бътерфлай. В началото на 90-те Ковачев заминава за САЩ. Сега живее в Орландо, щата Флорида.
Върху музиката влияят различни емоции, а човекът, който я създава, като че ли няма особен контрол над процеса по създаването ѝ, сподели композиторът за БНР.
На шест години Димитър Ковачев започва обучението си по цигулка. Впоследствие се отдава на спорт и инженерство, но в крайна сметка се връща към музиката. За него България е място, допринесло за множество таланти:
"Много от нашите класически певци и изпълнители са по света и са оставили своя отпечатък, на своето творчество. Не бих казал същото за поп музика, дори и за джаз. Някак си поп музиката и джазът имат друг отпечатък и той е по-национален, а ние сме сравнително малка страна и 8 милиона души или 6, както са в момента, не могат да повлияят толкова много върху музиката отвъд. Докато класическата музика - тя е поначало за всички, не се изменя от последните 150-200 години и хора, които се занимават с това, независимо от това какъв език говорят, когато свириш Бетовен или когато пееш опера от Вагнер, те са разпознати по целия свят. Така че България дава много за музиката. Ненапразно се смятаме за страната на Орфей."
С класическия си тренинг от България и новата перспектива от живота в Америка Ковачев създава десет албума, като единият от тях е излезлият тази година Classical Impressions – албум на базата на съвременен аранжимент на две пиеси - на Дебюси и на Бетовен. Изпълнение от Classical Impressions e включено в списъка с творби, които са допуснати за разглеждане в състезанието за "Грами" за най-добър аранжимент, инструментал или акапела. Допуснатото за участие изпълнение е Clair De Lune – "Лунна светлина".
Навлизането на територията на "Грами" наградите е важно постижение, отчита той.
Това е момент, в който човек може да преглътне собствената си гордост, защото попадаш между 1000, а в някои категории и няколко хиляди души, които също искат да бъдат посочени, чути от света и номинирани, изтъква Димитър Ковачев.
"Така че самият факт и участието в първоначалния процес - under consideration, е хубаво постижение и документ, че ти до голяма степен владееш изкуството", посочва творецът.
Дали композицията ще попадне сред номинираните, ще стане ясно през ноември.
В Щатите Димитър Ковачев e познат с артистичния си псевдоним Димитри Кей. Спира се на това име след като не намира начин да изпише "ъ" с наличните там букви. След преместването му зад Океана, той продължава музикалната си кариера, като освен осъвременени класики, създава музика в областта на съвременния джаз, прибавяйки разнообразни елементи. Ковачев осъществява контакти със знакови имена, сред които Клайв Дейвис, и създава седмично радиошоу – Lite Lounge, което се излъчва по над 20 станции по целия свят и в стрийминг платформи.
Димитър Ковачев разказва за попадането си в САЩ и професионалното си ориентиране в новия живот:
"Просто трябва да намериш собственото си авеню. Аз може би след известно време го намерих и в следващия момент за мен започна приложението на това, което знам в музиката. Но установих, че след като са минали 10 години, аз живея в една друга среда, която е пропита от музикалния фактор на друг континент и по друг начин. Ненапразно дори групи от Англия, които идват, те са повлияни от блуса, от кънтри музиката и по някакъв начин прихващат нещо от тях, но го доразвиват. И ненапразно най-големите им музиканти, английски, идват и в края на краищата започват да живеят в Съединените щати по простата причина, че тук пазарът е огромен и на музиката се отдава голямо значение като на продукт. Защото когато един певец тръгне в Англия и обиколи два-три големи града, Англия някак си свършва за него. Тук са 52 щата. Само докато ги обиколиш, дори по един или два града, може да ти отнеме година. Затова тук музиката е един огромен корпоративен бизнес. Това хубаво ли е или не е хубаво за музиканта е вече въпрос на един допълнителен разговор."
