"Постигнахме успех" - така еврокомисарят по международното сътрудничество Юта Урпилайнен описа в интервю за "Събота 150" работата на Европейската комисия от първия мандат на Урсула фон дер Лайен. Самата Урпилайнен, бивш финансов министър на Финландия, няма да остане в Европейската комисия след края на мандата си, изпълнен с много кризисни ситуации.
През седмицата Урпилайнен посети София, за да представи инициативата за 300 милиарда евро "Глобален портал". Журналист на БНР се срещна с нея точно ден, след като бившият централен банкер в еврозоната и бивш премиер на Италия Марио Драги, представи доклада си за конкурентоспособността на Европейския съюз.
За постиженията и предизвикателствата пред новата Комисия е разговорът, в началото, на който Урпилайнен направи равносметка за отминалите години:
"Мандатът ни беше изпълнен с предизвикателства. Още след първите сто дни от него се сблъскахме с ковидкризата. След това Русия нападна Украйна, започна война в нашата Европа. Двете кризи - и войната срещу Украйна, и пандемията, изискваха много усилия не само от страните-членки, но и от Европейския съюз, от Европейската комисия. Тогава Европейската комисия се превърна в нещо като кризисна организация. Извън тези две кризи, бих казала, че първата комисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен, беше изключително посветена на ускоряването на зеления преход и цифровата трансформация в Европа. Председателката на Европейската комисия постави много амбициозна цел Европа да стане въглеродно неутрална до 2050 година. Когато говорим за цифровизацията, амбицията беше да създадем законодателна рамка, която е в полза на хората. И ние успяхме. Съвсем честно заявявам, че можем да се гордеем с работата, която свършихме заедно. И разбира се, ако трябва да оценя състоянието, в което заварихме Европа и сегашната й позиция, бих казала, че сега Европа е по-силна и все по-свързана, отколкото беше, когато започнахме работа преди пет години. "
- И все пак - предизвикателствата остават. Кои са най-сериозните от тях?
Едното от тях е промяната в областта на сигурността. Никой не можеше и да си помисли, че ще преживеем нова война в Европа. Казвам го като финландка. Но, за съжаление, ситуацията е такава и един от най-важните приоритети на новата Европейска комисия е да инвестира повече в нашата сигурност. Необходими са повече инвестиции в отбранителните ни способности и отбранителната индустрия.
В допълнение към тези усилия трябва да намалим различните зависимости, които имаме от държави по целия свят, например - Китай. Това означава, че трябва да сме по-конкурентоспособни. Трябва да инвестираме в нашата конкурентоспособност, стратегическа автономия и икономически растеж. Естествено, не можем да посрещнем всички тези различни предизвикателства сами.
Като еврокомисар по международното сътрудничество пътувам по света и представям възможностите за партньорство в различните държави. Отговорна съм за сътрудничеството със 126 страни. Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени в глобален мащаб, е промяната на климата. Нуждаем се от партньорство, за да се справим с него. Въпреки че Европа има една от най-амбициозните законодателни рамки в тази посока, това не е достатъчно.
- Казвате, че мандатът е успешен, но докладът на Марио Драги очерта доста проблеми и предложи решение, което изисква 800 милиарда евро годишни инвестиции и нов общ европейски дълг. Какво мислите за това предложение?
Основното послание в неговия доклад, което достигна до мен, е необходимостта от повече инвестиции. Напълно съм съгласна с него, нуждаем се от повече инвестиции и то в различни направления. Следващият въпрос е как правим тези инвестиции, колко от тях са от частния сектор?Традиционно, и в България, и в други страни, основните инвестиции идват именно от там.Сред основните послания на Драги беше и необходимостта от публични инвестиции. Как можем да ги набавим? Има различни модели и способи за това. Но в крайна сметка е отговорност на страните-членки дали ще има нови инвестиции и как ще бъде набавено финансирането за тях - дали говорим за нов общ дълг на Европейския съюз, или за друг вид осигуряване на собствени средства. Редно е да оставя отговора на следващата Еврокомисия и държавите-членки.
- Когато говорим за европейски инвестиции от плана на Драги, само настоящите страни - членки ли трябва да визираме, или Украйна, Молдова и държавите от Западните Балкани, които вървят по пътя към пълноправно членство?
Посланието е много ясно. На първо място - ще подкрепяме Украйна до края. Ще направим каквото е необходимо. Досега вече сме предоставили на Киев 100 милиарда евро хуманитарна подкрепа, макрофинансова помощ. Помагаме по различни начини и то не само на ниво Брюксел, но и от държавите-членки. Второто ни послание също е напълно ясно - Украйна е част от Европа.
Вече започнахме преговори с Украйна за членство и в момента им осигуряваме подкрепа, за да успеят да покрият критериите. В България знаете от собствен опит, че има много ясни критерии и условия, за да може една страна да се присъедини към Европейския съюз. Имаме много силен и ясен политически ангажимент да подкрепим Украйна сега, докато войната срещу нея все още продължава, както и след това при преговорите й за присъединяване. Твърдо отстояваме тази позиция.
- Европейският съюз създаде инициативата "Глобален портал" (Global Gateway), основно за да си сътрудничи с държавите от Глобалния Юг. Не се ли конкурира тя обаче с "Един пояс, един път" на Китай и изобщо подобни инициативи на държавите от БРИКС?
Глобалният портал е инициатива, която създадохме преди две години и половина. Това е инвестиционна стратегия, която се фокусира върху пет различни сектора - енергетика, транспорт, цифрови технологии, здравеопазване и образование. Правим инвестиции в инфраструктура, като цифрови мрежи, енергийно производство, пристанища, железопътна мрежа и пътища. Също така имаме множество проекти, свързани със здравната и образователната сфера.
Целта ни е да инвестираме 300 милиона евро от 2027 година. Тези инвестиции са и публични, и частни. Идеята е, че заедно със страните-членки осигуряваме финансиране, но и даваме допълнителен тласък на частните инвестиции, така че те да бъдат все повече в държавите - партньорки на Европейския съюз. Основната ни цел е да ускорим зеленото и цифрово развитие в тях.
Вярно е, че Китай има своя собствена инициатива, но между "Един пояс, един път" и нашия "Глобален портал" има огромни разлики. Европейската инициатива се основава на много високи изисквания за опазване на околната среда и спазване на социалните стандарти. Целта ни не е да създаваме зависимости, напротив - да помогнем на партньорските страни да бъдат по-устойчиви.
Ще дам конкретен пример, който включва и България, и това е производството на ваксини в Африка. В началото на пандемията от Ковид-19 установихме, че 99 % от ваксините в Африка са внос, което я прави напълно зависима. Всъщност, зависимостта на континента е от внос на медикаменти като цяло. С инициативата "Глобален портал" създадохме проект за един милиард и 300 милиона евро, чиято цел е да осигури производството на ваксини в няколко африкански държави.
- Обърнахте внимание на социалните стандарти. Знам, че не е част от вашето портфолио, но през последните седмици у нас стана дума за образованието и темата за хората от ЛГБТ+ общността. Какво мислите за новия закон, приет по инициатива на партия "Възраждане"?
Европейският съюз е общност, обединена от ценности. Вярваме в демокрацията, човешките права, върховенството на закона и уважаваме достойнството на хората. Ценим равенството и единството. Сътрудничеството ни се основава именно на тези ценности и това важи за всички държави по света, където например искаме да осъществим инициативата "Глобален портал". Съвсем естествено ценим всичко това и вътре в ЕС и очакваме всички страни-членки да го правят. Не допускаме дискриминация и не я толерираме.
Трябва да призная, че новият закон в България ни изненада. Бих искала да се обърна към българските граждани с посланието, че никой няма желание да споделя или разпространява пропаганда. За мен, като еврокомисар и за нашата общност, това е въпрос на равенство, недопускане на дискриминация и върховенство на закона. Всеки от нас има право на равноправно отношение. Всички имаме еднакви права, но и задължения, за да се уважава достойнството ни.
- И накрая искам да ви върна към отиващата си и идващата Европейска комисия. Има ли ваши колеги, които са номинирани отново за еврокомисари, които може и да не получат доверието на Европарламента - говорим за спорни фигури като Оливер Вархей или Марош Шевчович? Разбира се, бих се радвала да споделите мнението си за българската кандидатура Екатерина Захариева и потенциалния й ресор - справяне с бедствия и хуманитарна помощ.
Не я познавам, но бих се радвала да се срещнем. По отношение на ресорите, всичко е в ръцете на Урсула фон дер Лайен. Тя все още води преговорите. За изслушванията на бъдещите еврокомисари също не мога да кажа нищо, изключително трудно е да се правят прогнози. Преди пет години, когато аз се подготвях за изслушването си, никой не очакваше, че ще има три промени. Изслушването е много вълнуващо преживяване. Сигурна съм, че моите колеги и скъпи приятели от настоящата комисия, както и новите кандидати, работят усърдно върху подготовката за изслушванията си.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
