Легендарната германска група "Рейдж" се завръща в България. Концертът, който предстои в столичния клуб "При Черепите" на 6 октомври, е част от световното турне на бандата по случай нейната 40-та годишнина.
Бързи, мощни, здрави, размазващи – такива са изпълненията на "Рейдж": пропукват стени и срутват пласт след пласт всичко, което изглежда неподвижно, за да създадат друго пространство и време, което не може да бъде измерено с реалното. За 4 декади, тевтонците се превърнаха в неразделна част от метъл сцената.
Създадени са през 1983 година под името "Авенджър", но скоро след това го сменят, защото се оказва, че има британска формация със същото име. Студийните албуми идват един след друг, както и множеството ЕР-та. Определени като "Вестфалски пауър метъл", първоначално те са посрещнати от критиката с еднооко внимание, но съставът твърдоглаво следва вътрешния си глас и разгръща своя действително уникален стил.
В началото на 90-те "Рейдж" са на турне с "Рънинг Уайлд" и "Моторхед", а албумът им "Perfect Man" предизвиква фурор в Германия.
Международният пробив идва през 1992 г. с албума "Trapped!", като бандата получава признание и в Япония, към която се отправя на обиколка същата година. Първите промени в звука се усещат в изданието "The Missing Link". Насетне е така нареченият "класически" период на "Рейдж", в който музикантите експериментират със симфоничен оркестър, освен със скоростни метъл резачки.
Годината е 1996-а, а германците се превръщат в пионери на комбинацията метъл група - класически оркестър. Емблематично остава сътрудничеството им със симфониците от Прага в "Лингуа Мортис оркестра". То е повече от успешно и на живо, а тринадесетият им албум, озаглавен простичко "XIII", е под № 272 в книгата на Rock Hard Magazine "500-те най-велики рок и метъл албума на всички времена", и той може да се счита за истински крайъгълен камък в историята на състава.
Химново звучащи метъл парчета с много пауър движение, благи инструментали, бистра акустика, концептуалност - не докрай убедителна, но нищо не пречи да решим, че я има, строга техника на свиренето. Всичко това прави впечатление и обира овациите на прогресивно мислещите метъли, не че и хедбенгърски настроените фенове, тоест дъртите, могат да се оплачат от липса на внимание.
Признавам, че харесвам групата на вокалиста и басист Петер "Пийви" Вагнер повече с по-късните й парчета, най-вече след като беларуският виртуозен китарист Виктор Смолски се присъедниява към тях през 1999-а и повежда саунда в посока далеч по-емоционално грамотния фен. От създателите на състава е останал единствено певецът, който в някакъв смисъл е самото лице на "Рейдж", не просто фронтмен, дори не лице. А душа. Богатото на музикални идеи творчество на бандата, разпростиращо се в над двадесет студийни албума, е било неизменно подписано от стила на Вагнер от основаването на формацията в неговата репетиционна в Херне през 1984-а година.
Предостоен е албумът, с който хер Вагнер и неговите хора ознаменуват 40-ия си творчески рожден ден. "Afterlifelines" - 26-о студийно издание за бандата, е двоен диск с времетраене малко над 94 минути и е разделен на две части, смислово и хитроумно споени обаче в неговото заглавие - първата е "Afterlife", другата - "Lifelines". Изящна и въздействаща музика в каноните на твърдия жанр, с могъщия глас на Пийви, който може да звучи и неузнаваемо опушен в по-баладичните моменти.
"Рейдж", или The Art Of War. Още от същото очаквам в софийския клуб "При Черепите" идната неделя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
