Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра. Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите“ са открили това приказно място.
В миналото за индианците каньонът бил свещен и посещението му може да се сравни само с влизане в катедрала. Навахо идвали тук, за да се докоснат до мощта на майката природа и да засвидетелстват уважението си към нещо, много по-голямо от тях. Спирали, преди да влязат, за да подготвят духа си. За тях Каньонът на антилопата е бил и все още е духовно преживяване.
Невероятните форми на този природен феномен са образувани при ерозията на местния пясъчник при внезапните преминавания на потоци от насъбрала се дъждовна вода. Всъщност каньонът има две части – Горен и Долен. Много красиви и драстично различни една от друга.
С тази тирада ви подготвих да пътешествието до Каньона на антилопата, разказано от сладкодумеца Крикор Асланян, автор на книгата "Разказите на един софийски малчуган". Той от години живее в Монреал и щъка не само из американския континент, ами и навсякъде по света. До този момент е посетил 35 държави.
Природният феномен е известен и с това, че в определено време от денонощието през процепи проникват вертикални слънчеви лъчи, които се заснемат идеално и изглеждат като майсторски обработени с фотошоп кадри. Само че не са – абсолютно истински са. Най-доброто време да ги видите в цялата им пъстрота е ранната пролет или късната есен, когато лъчите проникват до самото дъно на каньона и превръщат всичко наоколо в уникално зрелище, за което Крикор Асланян разказва.
