В рубриката на предаването "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки, лингвист, експерт по данни в "Онтотекст", част от екипа на Factcheck.bg и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро", коментира хибридните методи на влияние: защо се наричат така, през какви канали достигат до нас, какви въздействия оказват върху обществото, как да се предпазим от хибридно съдържание. А също и защо, според него, вниманието на хората е "новата валута" на бъдещето, която всеки трябва да прецени иска ли да плати.
"Епитетът "хибриден" идва от така наречената "хибридна война", която е смесица от кинетична война (да се стрелят войски) и информационна война, която е битката за съзнанието и сърцата на противника. Т.е. да убедиш противника в нещо или да го накараш чрез информация, манипулация да направи нещо, което за теб е тактически полезно. При нас "хибридно" го използваме, за да описваме информационни методи за влияние, често от чужди сили, в момента предимно от Русия, които целят да влияят цялостно върху обществото. Използваме също "външна намеса и информационна манипулация".
Каналите
"Едно време информационна манипулация се правеше, като изпращат самолети над противниковите градове, които да хвърлят листовки. Но самолетите и пилотите са изключително ценен ресурс, които се рискуват, за да се хвърлят листовки, които не е ясно къде ще отнесе вятърът. Но те са го правели, защото са знаели колко е ценно да достигнеш до населението на противникова държава.
Сега се правят фейсбук гупи, телеграм групи, канали във YouTube, намират се местни известни личности, журналисти, такива, които биха искали да бъдат журналисти, инфлуенсъри, спортисти и какви ли не, за да привлекат вниманието на хората и то да се използва за постигане на някаква политическа или стратегическа цел.
В повечето случаи даже е по-нюансирано, защото в много случаи няма нужда "принципалът" да нареди нещо. Примерно китайски информационни кампании в момента се опитват да попречат на държавите да извличат т.нар. "редки метали" от Земята, защото Китай има монопол над въпросните ресурси и искат да си го запазят.
Какво правят те – където се разбере, че някой ще отваря мина с рядък материал, намират местните екологични групи и им "усилват сигнала". Дори не им казват какво да говорят, защото те си имат кауза – да няма мини пред къщите им, например. Това е достатъчно и внезапно хората от екологичната организация започват да получават много лайкове под постовете си или някакви дарения, които те дори не знаят, че идват от Китай. Няма нужда никой да им се обажда по телефона и да им казва какво да правят."
Поколенията и разбирането за информационната война
"Точно демографиите – най-младите и по-възрастните – са доста уязвими на този тип влияния, защото за тях се намира точният информационен продукт, който да им влияе. Примерно сега в България наблюдаваме адски много социални медии, които залагат на носталгията по миналото. Ясно е, че носталгични по миналото могат да бъдат по-възрастните хора, на които хора се предлагат страници, които показват колко по-хубаво е било в миналото. Но тези страници не хвалят социализма като режим, а просто искат да им привлекат вниманието и покрай тази емоция от носталгията, която е създадена в тях, започват да се прокрадват други информационни послания – политически, любов към Русия или да гласуваш за някого."
Емоциите, като проводник на хибридни атаки
"Вече има много къс цикъл между пускане на някакво съдържание в социалните мрежи и измерване на неговия ефект. Така много лесно се разбира какъв тип съдържание предизвиква емоции и в каква група хора "работи" това съдържание. От тук нататък само трябва да се произвежда такова съдържание и да се настрои както трябва.
За младите, например, се използват емоции като силен гняв или изненада от типа "няма да повярвате какво се случва...". Има съдържание към дамите, което предизвиква в тях емоции от типа любов, завист, то идва през разни цитати. Примерно "аз прощавам, но не забравям"."
Какво следва
"Зависи кой поръчва музиката. Например може да следва примерно, ако ти си чужда държава, която в момента води война, ти, примерно, може да искаш да създадеш чувство в хората, че тази война е нелегитимна. Започваш да пускаш информация и наративи, които казват, че твоята война е нелегитимна, защото примерно "Украйна ни нападана първа". Ако си политик на национално ниво, примерно, ще си повдигнеш теми, които искаш да отиграеш. Примерно ще кажеш, че Европа се опитва да забрани розовия домат и шкембето. Ще започнеш да твърдиш това, за да може в един момент политика да излезе и да каже – "Аз ще попреча на Европа да забрани розовия домат и шкембето".
Ако си местен политик, ще очерняш опонентите си – тия искат да строят фотоволтаици, а хората от ТЕЦ-а ще останат на улицата и политикът после ще каже, че няма да позволи да се затваря ТЕЦ-а, ако бъде избран. Така работят тези неща."
Отговорността обществото да стане гневно и недоверчиво
"Когато хората са гневни и ядосани, се разединяват и започват да изпитват повече отрицателни емоции. Това за съжаление е страничен ефект от този тип информационни операции, защото тук има и биологичен компонент. Хората са по-склонни да изпитват отрицателни емоции, отколкото положителни, защото биологично е важна за оцеляването им – по-добре да се объркаме, че има тигър срещу нас и то да няма, отколкото да подценим тази възможност и тигърът да ни изяде.
Така че ние сме настроени към отрицателните емоции, това е прихванато от алгоритмите на социалните мрежи и те познават човека по-добре от самия човек. Съответно, хората, които произвеждат съдържание, също знаят, че това предизвиква повече внимание и целенасочено се опитват да разгневят обществото или групи от него, за да може да обърнат внимание на определено съдържание.
Отделно, настройването на групи хора една срещу друга е много добър начин, първо, да се привлече внимание, защото, ако хората се бият, това е интересно и всички искат да гледат някакъв скандал. Медиите са много съучастни в тези неща и динамика – винаги искат да има конфликт, който да показват по каналите си, без да се интересуват от съществото на темата на скандала."
Емоциите, вниманието и времето, като валута
"Всичко това води до разделяне и ядосване на хората.
Имам едно послание: Емоцията и вниманието трябва да се смятат като вид валута, като нещо, което ние имаме и което даваме срещу нещо друго. Т.е. аз, ако видя някакво съдържание и му обръщам внимание, това вече е един вид плащане от моя страна. Това, че изпитвам някаква емоция, вече е голяма цена – защо аз трябва да се разгневя на това съдържание, а не на някакво друго?
Това мислене ме кара да бъда оптимист за малко по-далечното бъдеще. Защото мисля, че това ще е някак си вродено за нашите деца – за да обърнат внимание на съдържание, ще е все едно ние да платим за някаква покупка. Ще си казват, не, няма да платя за това съдържание с емоциите си.
Замислете се, всички тези платформи всъщност това продават, това е техният продукт – вниманието и емоцията. От едната страна сме ние, които правим нещо във всичките тези платформи – играем или споделяме нещо, или гледаме нещо, а от другата страна на тази корпорация е сумарното внимание, което се обръща на конкретната платформа. Де факто това е време, в което някой гледа съдържанието на някаква платформа. Това продават те – времето ни. Затова е валута вниманието и емоциите ни."
Вредите
"Най-голямата вреда на ниво общество е намаляването на доверието, защото хибридните методи буквално това търсят и най-вече чуждото влияние през тях. Те целят да се намали доверието между хората и да се усилят различията. За всичко това плащаме много голяма политическа цена. Хората буквално не живеят в една и съща реалност. Може да седим в едно и също помещение, но въобще да не консумираме една и съща информация и съответно да имаме тотално несъответстващи наративи, които описват нашата реалност. Това е едната цена на ниво общество.
На ниво индивид плащаме цената, че сме по-стресирани, защото винаги сме ядосани или постоянно обръщаме внимание на нещо си. Оттам следва голям дефицит на вниманието – всички са разсеяни и не могат да се концентрират за повече от 10 минути върху нещо. Това за децата е много голяма цена.
Вторичните последици за обществото са по-малко доверие, повече поляризация, седем пъти избори за НС и възможност за опити за промяна в политическата система."
Как да се предпазим
"Личната отговорност – какво съдържание консумирам, къде е това съдържание, на какво обръщам внимание, кое ме кара да изпитвам емоции. Ако някакво съдържание ме кара да изпитвам емоции, трябва да ми светне червена лампа и да се замисля защо това нещо или съдържание търси моите емоции. Без значение дали са гняв, усмивка, умиление, сатира и т.н.
Също и как реагираме на съдържание – ако реагираме на всяко съдържание, ние през реакцията си го усилваме и се получава ефектът на снежната топка, Ако реагираме на всяко съдържание, което е манипулативно, се превръщаме в това, което другарят Ленин е наричал "полезни идиоти или хората, които по собствена воля помагат на каузата".
Ако някой иска нещо от мен, вероятно се опитва да ме манипулира. Когато придобием тази чувствителност, вече ще сме доста по-резистентни към този тип влияния. Трябва да използваме здравия си разум и да проверяваме откъде идва дадено съдържание, да погледнем кой е човекът, който го споделя, какви други неща споделя и да търсим цялостния контекст за въпросното парче съдържание. Защото то е парче. Трябва да видим от каква по-голяма част е това парче. Какво ще направите, ако чуете гласа на детето си по телефона, което ви казва, че трябва да дадете 15 хиляди лева на някого? Няма ли, първо, да се опитате да се свържете с детето си повторно и лично, и да го попитате какво е това? Защото това са следващите измами, които предстоят, когато Изкуственият интелект вече може да генерира човешки гласове."
Снимка – архив БГНЕС
