Важен за съвременна България остава въпросът каква ще е съдбата на неговите тленни останки и златотъканата му плащеница, открити преди 55 години на гръцкия остров Ахил до едноименната базилика, която е била основен храм на Самуиловата патриаршия.
През 1969 година проф. Николаос Мицопулос открива четири гроба на остров Ахил, за които личи, че са били на владетел и негови близки. Детайлното изследване дава достатъчно основания за твърдението, че там е погребан българският цар Самуил. Тленните му останки, както и златотъканата му плащаница се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Постоянно изложена е плащаницата, до която има надпис, че принадлежи на владетел от 11 век.
Точно преди 10 години, по молба на тогавашния президент Росен Плевнелиев, костите на Цар Самуил бяха изложени за поклонение. Българската официална делегация тогава остава първата и единствена, преклонила глава в знак на почит към владетеля, отстоявал българската държавност пред империята близо половин век.
От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция.
"Не мога да намеря обяснение на този феномен в България, на тази гробомания и желанието да се намират кости и там да се полагат цветя", коментира проф. Георги Николов, дългогодишен изследовател на епохата на Самуил. Той смята, че ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, "ще има тържество три дена и три нощи и край".
Проф. Николов подчертава, че никъде не може 100% да се определи, че това са костите на българския владетел, "само предполагаме, че са негови", а освен това не са изследвани докрай с ДНК-експертизи. Ако това се направи, историците ще могат да анализират кой и защо е бил погребан в тази базилика, както и какви са били родствените връзки между погребаните, пояснява ученият.
Проф. Георги Николов цитира свои колеги, според които костите трябва да се препогребат там, където са били, защото "са своеобразен маркер за България и българите".
"Така че утре като заведем там децата и внуците си, да кажем – ето, виж, дотук е била България. Това е един паметен знак. Разбира се, всичко това е много трудно, тъй като са на гръцка територия, гръцка собственост. Търговия с кости – това е не само светотатство, не само не е християнско, но е и унизително да се прави! Ръкописите са взети по законен начин, макар да са стояли там и са принадлежали на епохата на Византийската империя, на Българското царство, на Османската империя и на всички тези държави Гърция не е правоприемник, за да могат да се връщат. Тези ръкописи са безценни, те са дигитализирани и всеки учен може да ги използва."
Историческата наука в България е на световно ниво, но има един голям проблем - употребата ѝ от политиците, изразява скептицизма си Добромир Симеонов, който отговаря за военните паметници в Министерството на отбраната. По думите му, намесата на политиката в историята опорочава историческото минало, а припряността на политиците води до обратен ефект.
"Те се намесват в исторически събития по подобие на слон в стъкларски магазин. Вместо да решат проблема, го задълбочават."
Симеонов е на мнение, че международната научна общност трябва "да каже тежката си дума, за да бъдат отрязани тези долнопробни спекулации, които се правят в съседни нам държави – с името, личността, делото на българския цар Самуил".
Добромир Симеонов също изтъква, че не е толкова важно дали костите на владетеля са при нас, на наша територия.
"Фактът е, че са ги запазили и съхранили."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
