Колко е важно изкуството и културата да продължават да се развиват въпреки войната в Украйна, какви теми засягат в произведенията си украинските поети, режисьори и артисти, които воюват през последните две години, на какви езици се превеждат украинските книги, защо тъкмо сега, по време на война, украинското изкуство е толкова желано от гражданите на страната, и от какво имат нужда творците днес в Украйна – коментира за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тетяна Филевска, творчески директор в Украинския културен институт в Киев.
Как да започнем разговора за изкуството и войната?
"Важно е да кажем, че по време на война музите не мълчат. Изкуството и културата не замират и много творци и във, и извън Украйна са по-дейни от всякога – документират, размишляват над войната. Звучи странно, но творческият дух, духът на културата се възражда. В Киев например отварят повече книжарници. Хората осъзнават, че убежището на културата им е необходимо – за да се чувстват по-защитени, за да оцелеят под постоянното напрежение, стреса, екзистенциалната заплаха, в която живеем. Културата осигурява защитено пространство на спокойствие, доверие, затова хората се нуждаят от култура повече от всякога.
Не знам дали сте чували, но в Киев се играят няколко театрални представления и билетите са разпродадени от месеци. Хората плащат десеторна цена, за да влязат в театъра и да гледат дадена постановка. Нямам спомен да се е случвало миналите десетилетия. Това е явление, което се опитваме да разберем.
Според мен, част от обяснението е, че дори през трите десетилетия, след като възвърна независимостта си, Украйна търпеше руската културна злоупотреба, защото пазарът на културата и изкуството беше до голяма степен под контрола на Русия и заливан с руски книги, музика, театър… Нямаше пространство и ресурси, за да развием наша собствена културна и артистична сцена и културна икономика в необходимия ни мащаб. Тук гастролираха руски театри, а руските книги бяха навсякъде. Това не позволяваше на украинските продукции да навлязат. Обаче поради инвазията и липсата на културни продукти от Русия сега има място и търсене на нещо тукашно, на украинска култура. Оказа се, че имаме много творци и ръководители на творчески проекти, които да осигурят такива продукти и хората са наистина доволни, защото те всъщност са техни. Те са смисъла на всичко и те имат нужда от тях тук и сега."
Можете ли да ми дадете примери?
Да, говорех за прочутата пиеса "Конотопська відьма" ("Конотопска вещица") в Националния драматичен театър "Иван Франко". Режисирана е от Иван Уривский – съвсем млад режисьор. Прочу се наскоро, преди няколко сезона, и направи тази постановка по украинска повест от 19-и век – "Конотопска вещица" от Квитка-Основяненко. Бих я нарекла черна комедия. Постави я – естествено, преработена. Разказва се за днешно време и е много популярна, невероятно популярна. Хората са луди по нея. Другите му пиеси също са харесвани. Наскоро я поставихме в Авиньон, на прочутия френски театрален фестивал, и там пожъна страхотен успех. В театъра ѝ беше мястото. Така че говорим за истински феномен.
Разбира се, има и книги. Писателите ни са способни да пишат от окопите. Да вземем например Артем Чех. Той е войник. На фронта е от началото на войната през 2014 г. Връща се и отново отива на фронта през 2022 г., и пише роман за украинците, които са се били във Войната за независимост в САЩ. Любопитно е да наблюдаваме как творците се опитват да размишляват над настоящите събития, но използват други теми и по някакъв начин изграждат диалог с други периоди от историята ни, други творци и други контексти. Според мен е невероятно интересно.
За нас украинците това също е възможност да научим за културата си по времето, когато Украйна е била под контрола на Русия. Контролирали са и знанието ни за нашата история и култура, като започнем с това, че са избили цяло поколение творци и са унищожили произведенията им, пишели са невярна история в детските книги… Сега най-сетне можем да научим каква всъщност е била културата ни, за какво е ставало въпрос и къде стоим ние в тази история. Работим с архиви, с наративи, с наследството ни, защото просто не го познаваме. Не сме имали възможност, нито достъп до него, за да го опознаем. Затова според мен сега е чудесен момент да откриеш кой си, на какво си стъпил – дори при тези извънредни, екстремни условия, в които се намираме, така че намирам този опит за изключително необикновен."
За какво пишат поетите сега от фронта?
Според мен цялото изкуство, създадено днес в Украйна, е за войната и разказва за този опит, макар и не директно. Например Артем Чех – вече го споменах. След като за първи път служи във войската през 2014 г, пише книга – "Нулева точка" – мисля, че е преведена. След това се зарича никога повече да не пише за войната. По време на втория си престой на фронта през 2022 г. пише роман в окопите не за тази война, а за друга – за Войната за независимост в Съединените американски щати. Все още не съм я чела, но всички, които са я прочели, казват, че пак е за тази война. Следователно дори творците, които още не са готови да анализират опита си, защото е твърде болезнено, непоносимо, все още нямат езика, на който да говорят за войната и пишат за нещо друго, всъщност пишат за случващото се.
Друг такъв случай е новата книга на София Андрухович, много известна украинска романистка. Предишният ѝ роман, издаден 2021 г., съдържа глава за настоящата война. А новата ѝ книга, която излезе преди няколко месеца, изобщо не я споменава, но всъщност се отнася за нея, защото действието се развива точно след края на войната. Виждаме как всички хора вече не се намират в същата ситуация, но са травмирани. Можем да си представим какво ще се случи след края на войната. Докато сме в нея, си представяме как ще успеем да я преживеем, как ще се справим с травмите, как ще построим бъдещето си, след като всичко това приключи и дойде време за нещо друго, така че макар да не е точно за войната, всичко се върти около това преживяване, защото това е действителността. Някой беше казал, че сега действителността надминава всякакво въображение и единственото, което можеш да направиш е да опишеш какво виждаш или какво изпитваш.
Дори да не изречеш самата дума, дори да е твърде болезнено, дори да ти е непосилно да намериш думите, търсиш начини да говориш за този опит, да откриеш подход, с който да не травмираш хората, да не ги изправяш отново пред болката, понеже живеем непрекъснато в нея. Някои са на фронта, други са загинали, трети са загубили дома си, чакат да бъдат мобилизирани и са под стрес… Когато си лягаме, не знаем дали ще се събудим – това се отнася до всички, които са решили да останат в страната или нямат избор, защото никога не знаеш къде ще удари следващата руска ракета. Никой не знае. Виждаме всеки ден по новините как умират хора дори на най-безопасните места до границата с ЕС. Просто защото Русия съществува."
Знаем, че правите много филми за войната, които разказват реални истории от войната, какво предпочитат да знаят цивилните граждани – да гледат филми за войната или да гледат нещо различно?
"На първо място, мога да говоря за себе си. Получих първата си паническа атака през юни 2022 г, когато гледах филм за инвазията, за войната. Напуснах страната през първите дни с двете си малки деца. Мислех, че съм що-годе добре и в безопасност извън страната. После обаче гледах онзи филми и ме обзе паника. Не можех да престана да плача, вдигнах кръвно. Наистина беше тежко. Затова разбирам хората, които избягват да гледат филми за войната и предпочитат комедии, романтични комедии, сериали, "Бриджъртън" и подобни. За тях според мен е по-добре да не се травматизират отново, поне така да разсеят ума и сърцето си, но за режисьорите е изключително важно да не спират да заснемат подобни документални филми. Виждаме как нещата се променят, с всеки изминал ден времето тече по-бързо.
Новините променят дневния ред. Нова война в Европа или в САЩ, или някъде другаде веднага ще отвлече вниманието. Както знаете, днес вниманието се задържа съвсем кратко време. Ако не използваме момента сега, ако не правим филми, ако не уловим тези мигове и тези истории, те ще изчезнат завинаги. Затова според мен е от първостепенна важност хората на изкуството да заснемат тези филми заради международната публика и заради нас, които по-късно ще имаме нужда от тях, когато се възстановим, когато имаме смелост и сме в състояние да ги гледаме. Ще са ни необходими. Ще ни възвърнат паметта. По себе си и семейството и приятелите си забелязах, че паметта ни има свойството да изтрива лошите спомени. Ако в продължение на няколко седмици в Киев няма масирани атаки, забравям този страх, забравям какво е усещането да чуеш как десетки ракети поразяват града. Просто не помня. Така работи умът ми, психиката ми, опитва се да ме предпази, защото ако постоянно си спомнях целия страх и болка, нямаше да съм в състояние да продължа да съществувам и да върша работата си, да правя каквото и да е, да се грижа за децата си, да разговарям с хората. Щях да бъда в постоянна депресия и нямаше да правя нищо освен да преживявам болката отново и отново. Така че разбирам хората, които предпочитат да не гледат и да не четат нищо за войната, защото им идва много. Същевременно разбирам колко е важно да се заснемат тези филми и да се пишат тези книги."
Може би са важни и заради пропагандата. В България, както може би знаете, имаме проблем с руската пропаганда.
"Както и в целия свят. Точно така. Напълно сте права. Нещото, в което руснаците са наистина добри, е пропагандата. Често я подценяваме, но тя има огромно значение и огромно влияние над хората и със сигурност трябва някак да ѝ се противопоставим – да показваме истината, да показваме как стоят нещата. Затова казваме, че е много важно чужденците, журналистите, писателите да идват в Украйна и сами да преживяват всичко, да знаят от собствения си опит."
Новите книги преведени ли са на по-популярни езици, като английски, за по-широката публика?
"Да, и това е едно от нещата, които се промениха след пълномащабната инвазия. Понякога новите книги на украински писатели излизат първо на чужд език и после се публикуват на украински. Според мен това е хубаво. Някои украински писатели пишат за френскоговоряща публика, някои за анголоворящи читатели и после адаптират или просто превеждат книгите си на украински. Много е важно, защото точно опитът от първа ръка трябва да се обясни, да се разбере. Книгата на Артем Чапай – той също е войник, на фронта е от началото на пълномащабната война – наскоро беше публикувана във Франция. Мисля, че беше през май. Ще излезе в Украйна през октомври. Поръчана от френско издателство."
Финансирането от частни източници ли идва – например някое издателство поема този риск, или има държавна помощ?
"И двете. Ако трябва да бъде честна, след 2022 г. много от държавното финансиране се отклоняваше от културата, защото приоритет бяха сигурността, медицинската помощ, образованието и социалната сфера. Същевременно обаче постъпваха много средства отвън. Украинската култура се издържа основно от частно финансиране или международни фондове, много международни културни институции – Гьоте институт, British Council и т. н.
Но се случваха много неща. През 2022 и 2023 г. бяхме заети с доброволчески дейности и с много други неща, които трябваше да свършим, за да се приспособим, да пригодим институциите си, работата си, семействата си и самите ние да се адаптираме към новата действителност. Имахме така да се каже двоен приоритет – трябва да се погрижиш за себе си и близките си и същевременно имаш толкова много професионални задачи и отговорности. Много хора се изтощиха до краен предел през тези две години и сега или са в депресия, или са в състояние на професионално прегаряне. Тази година фокусът на културната общност е върху връщането към нормалността, възстановяване на ресурсите."
Ще помоля за един коментар на нещо, което е встрани, но е в този контекст. В България има партии, които предлагат закон за чуждестранните агенти, подобен на този в Русия, който ще ограничи помощта на външни организации.
"Според мен всичко, което наподобява случващото се в Русия, е опасно. Трябва да сте бдителни и да внимавате. Онова, което аз бих направила и е важно да се направи при подобни обстоятелства, е онова, което прави украинската културна и интелектуална общност. За разлика от Русия, където хората на изкуството се опитват да стоят встрани и да се разграничат от държавата, да кажат: "Не сме от тях, нямаме нищо общо, не сме отговорни за онези хора и за войниците", хората на културата и интелектуалците в Украйна заявяват: "Ние сме отговорни за всичко, което става тук, ако е необходимо, ще отидем и на фронта". Според мен това е тест за културните и интелектуални общности във вашата страна. Част от обществото ли са? Способни ли са да достигнат до сърцата на хората?
Не разбирам защо руските писатели, които подкрепят демокрацията, докато си живеят щастливо в Берлин или в Париж, не говорят на войниците на фронта. Защо не пишат и не им кажат какво става, за да могат те да разберат. Защо си писател, човек на изкуството? За кого? Заради организациите, които отпускат субсидии? Заради фондациите? За да ти дадат стипендия? Трябва да говориш на народа си, да бъдеш част от нацията, от държавата. Говорете с обкръжението си, с хората на изкуството, с писателите. Те трябва да променят нещата. В Украйна интелектуалците, творците внасят промяната. Затова обществото ни е толкова солидарно, макар по някои въпроси да не сме единни и за някои неща да сме готови да се бием да смърт. Обаче тук елитът, културният елит задава линията на обществото. Това е дългът на културата. Трябва да ги има. Трябва да водят обществото, хората."
От какво имат нужда хората на изкуството, които в момента воюват?
"Хората на изкуството на фронта, както и останалите войници, имат нужда от още оръжие, за да спрат по-бързо войната. Те са обикновени войници. Разбира се, работим с много творци на фронта и определено на всички им липсва дейността им, кариерата им. Опитваме се да им дадем колкото се може повече възможности да продължат да работят. Каним ги на различни фестивали и концерти, за да не спират да бъдат творци, да не забравят изкуството си, техниката си, ако имат такава, това е важно. Същевременно обаче те или са направили този избор, или са приели ролята си на войници, и просто им трябва оръжие, за да прекратят възможно най-скоро войната и по-малко хора на изкуството да се наложи да влязат във войската и евентуално да умрат или да бъдат ранени на фронта. Това е всичко.
А ако питате от какво сега имат нужда по принцип хората на изкуството в Украйна, то е възможност да бъдат чути и да работят. Така че, ако имате начин да преведете на български украинска книга, да издадете превод, да поканите украински музиканти или просто да пуснете музиката им по радиото – имате ефир, имате слушатели – запознайте ги с украинската музика. Имаме инструмент за популяризиране на украинското изкуство – онлайн платформа. Казва се Inside UA https://insight.ui.org.ua/. Там можете да прочете за украинската култура. Ако имате възможност да давате информация за украинското изкуство във вашата програма, за вашата аудитория, бихте ни помогнали много."
Снимки – личен архив
