Да бъдем снизходителни, когато получим съобщение на BG-alert и се окаже, че няма за какво. По-добре е да се получи такова съобщение и да няма опасност, отколкото да не се получи, че сте застрашени. Това коментира бившият директор на "Гражданска защита" Андрей Иванов в интервю пред БНР.
"А снизходителност трябва да се проявява, защото системата е нова и се въвежда, нормално да има грешки. В някои страни при въвеждането има и куриозни случаи", обясни Андрей Иванов в предаването "Нещо повече".
Той потвърди, че системата все още не е усъвършенствана и "има нужда от по-усилена информационна кампания и да са по-добре запознати хората".
Днес между 13 и 13:30 часа бе тествана системата на BG-alert не бяха получени на всички телефони.
"Системата се разпространява чрез клетките на мобилните оператори и това, че се изпраща в дадена зона, възможно е човек да получи без да е в опасната зона, просто там е покритието на съответната клетка", обясни Иванов.
Според него системата работи абсолютно коректно, но зависи от управлението и "кой взима решението за обявяването на дадено съобщение за опасност". "Това са областни управители, кметове на общини и министри", допълни той.
"За взимането на решение за ползване на системата има обучение, но не може да се обучат за всеки конкретен случай, тъй като всяко едно бедствие е само за себе си, не се повтаря и няма еднакви условия. Има само външни белези и те може да са еднакви, но най-важни са външните условия - метеорологични условия, релеф на терена и те се взимат предвид при всеки конкретен случай", посочи бившият директор на "Гражданска защита".
Той даде пример с пожара в село Воден, където лятото имаше изгорели къщи, но не беше задействана системата BG-alert. И коментира, че тази система не се дублира със сирените, а е вид надграждане на системата за ранно известяване.
Андрей Иванов коментира, че тестове се правят, за да се отстранят нередности, ако има проблем да се отстрани навреме.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.