Павел Златаров е концертмайстор на Софийската филхармония. Но същевременно е първа цигулка в квартет Филхармоника, който вече няколко години представя своите добре обмислени и задълбочено представени програми пред публиката. В състава на квартета са още Милена Златарова (водачка на виолите в СФ), Ана Иванова, която е помощник - концертмайстор и Иван Лалев, първи виолончелист на оркестъра.
А ето и каква е мисията на Филхармоника:
„Камерната музика трябва да се поднася на слушателите в най-високото възможно качество, защото това е музика с най-високо качество. Тя, по своето естество, се побира в по-малки зали. Ние не се стремим на всяка цена да стигнем до толкова много хора. Мисията ни е да представим всяка програма така, че всеки от слушателите в залата, да искат да дойдат на следващия ни концерт. Много е лесно да направиш популярна програма и дойдат няколкостотин души, които обаче нито са чували, нито ще запомнят името на състава. Ние сме правили такъв концерт в началото, на открито и събрахме 600 човека (даже шокирахме ПР-ката си). Не трябва обаче това да е постоянна практика.
Удоволствието е да представиш едно музикално произведение на хората, които са дошли да чуят точно тази творба точно в твоето изпълнение. Получава се една общност и чувство за единение между изпълнители, музика и публика. Щастието в края на един такъв концерт в огромно. За това работим ние, това е нашата марка“.
Павел Златаров вярва, че камерната музика дава на инструменталистите път към самоусъвършенстване, тя поставя високи цели (чуйте цялото интервю за да разберете защо Пабло Казалс е свирел всеки ден всеотдайно и след 80-годишната си възраст).
Следващият концерт на квартет Филхармоника е на 22 октомври, вторник от 19 часа в камерна зала „България“. Програмата включва квартети от Моцарт и Менделсон и е озаглавена „Светлини и сенки“.
„Започваме с последния от 6-те квартета, които Моцарт посвещава на Хайдн. Самият Хайдн има шест квартета, композирани в годината, в която Моцарт се мести във Виена. Това е преломна година за Моцарт, защото от придворен композитор на служба при архиепископа на Залцбург, той става свободен елемент. Това е много трудно в онези времена и именно тогава Моцарт получава подкрепа от Хайдн. Отблагодарява му се с тези шест квартета и едно писмо, в което го нарича свой музикален баща. А точно този квартет „Дисонанси“ е изключително смел и новаторски, защото встъплението е поредица от дисонанси, които дори и днес звучат авангардно, а можете да си представите колко стряскащо е било тогава?!“ – разказва Павел Златаров и добавя, че след това дисонантно начало следва един от най-красивите и безконфликтни квартети на Моцарт.
„Менделсон е представител на друго време, в което светлините и сенките и изобщо вътрешните конфликти вече са можели да имат своето проявление в музиката - за разлика от класицизма, когато аристократите не са искали да бъдат смущавани от нищо и музиката трябвало да е благозвучна. Бетовен вече е променил статуквото. Аз съм влюбен във всички квартети на Менделсон, това е неговият 4-ти квартет и четвъртият, който ние свирим – всеки негов квартет е уникален, няма несъвършенства, няма и грам скука, докато ги слушаш“ – още от интересния разказ на Павел Златаров.
Филхармоника свирят заедно за първи път на концерт с гостуващ ирландски пианист. Харесва им. И продължават. „Хубаво е, че днес има все повече млади хора, които създават квартети и свирят. В камерната музика имаше „дупка“ след падането на комунизма и появата на свободния пазар. Постепенно се появиха възможности за проекти и Софийската филхармония, например, можеше да отделя допълнителни средства, за да свирим ние камерна музика. Тя, камерната музика, тепърва ще завладява света. В нея има и друго предимство – съставите са малки и мобилни, лесно можем да отидем и да изнесем концерт в Троян, например. В по-малките градове има публика за тази музика, има публика за всяка музика, стига да им се предложи“.
