Оказва се, че Благоевградско няма конкуренция и при младежката безработица - при лицата до 24 години тя е над 12% , а във възрастовия диапазон от 25 до 34 години - 5.4%. Много млади и образовани хора са принудени да правят компромис и да работят каквото и да е.
Най-лесно е намирането на работа в сферата на туризма, тъй като в този сектор има и най-голям дефицит на кадри. Заплащането и натовареността обаче бързо отказват младите хора от тази възможност и те отиват в големия град или в чужбина. В кафенетата и ресторантите предимство имат ученици и студенти, които някак си трябва да се издържат и затова приемат доста неизгодни за тях предложения.
Две млади жени, които работят в магазини в Банско - за спортни стоки и за опаковки, са с добро образование. Меги е завършила връзки с обществеността и информационни технологии, а Тетяна е бесарабска българка, завършила право, работила на летището в Киев.
"Повечето мои познати и приятели работят това, което не са искали, не в техен интерес. Основно в хотелите като рецепционисти, готвачи, сервитьори. Познавам камериерки с висше образование. Или в магазини като мен. Алтернативата е да работят в по-големите градове или в чужбина. Един млад човек иска хубава професия, стабилни доходи, да има къде да живее – нищо повече!", споделя Меги.
"Много ми тежи, защото в Украйна съм работила по специалността. Сложно е психологически, но се налага да работя. По-добре работа като продавач-консултант, отколкото нищо. Проблемът за младите хора е много сериозен. В този регион само като обслужващ персонал. Заплатите са доста ниски, цените са доста високи и младите хора ходят по чужбина да работят", коментира Тетяна.
"Тук забелязах, че в банките, в общината всеки слага свои роднини и приятели. Корупция. И в Украйна е така."
Данните са ключови. Това, което се вижда, е, че спрямо 10-15 години назад технологиите промениха живота ни, а тази промяна прави младите хора в България по-амбициозни и по-вярващи в бъдещето си, коментира пред БНР Александър Кръстев, комуникационен експерт, преподавател, създател на блога "Аз чета".
Кръстев отчита ръст в интереса на младите хора към предприемачеството и отбелязва спада при коефициента "нито учещи, нито заети".
Данните на НСИ показват още, че българските младежи отделят повече финанси и време за пътувания и прекарват по-малко време в гейминг спрямо свои връстници от други страни, тоест излизат повече, посочи още Александър Кръстев.
Добрата новина за постоянно увеличаващия се брой млади хора с висше образование не бива да ни заслепява. На преден план следва да остане разговорът за качеството на висшето образование и неговото централизиране, смята той.
Логично е в сектора на услугите да има голям дял заети млади хора, посочи Кръстев.
По думите му, не е рядкост, когато един млад човек избере какво да учи в университета, той да си даде сметка, че тази професия не е за него. Същевременно голяма част от младите хора мислят, че можеш за 2-3 месеца да се преквалифицираш чрез гледане на клипчета в социалните мрежи, изтъкна Кръстев.
"Има много нови професии, които са на вратата и част от тези млади хора ще ги работят, без в момента да ги знаят."
В заключение Александър Кръстев каза, че все повече млади хора, които учат в чужбина, се връщат, което означава, че виждат тук възможности.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
