След изключително успешното първо издание на инициативата (177 609 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето), тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел.
През 2024-а малки и големи читатели ще прекарат време в компанията на книгите и ще участват в събитие, посветено на тях, като по този начин откроят ценността на четенето в нашето съвремие. До момента, за второто издание на инициативата са се регистрирали 80 хил. души.
“С колегите, с които организираме “Дни на четенето” и започнахме миналата година, бяхме абсолютно сигурни, че насочването на вниманието на обществото към процеса “четене” ще бъде и важно, и припознато, защото рядко си даваме сметка, че освен културен продукт, четенето, което обикновено свързваме с книгите, е когнитивен процес, който обаче ни помага да развиваме уменията си да мислим, да взимаме информирани решения и да променяме средата, в която живеем", казва Валентина Стоева, председател на Фондация "Детски книги", Фондация "Четене", носител на званията “Посланик на библиотеките“ и “Рицар на книгата”.
“Четенето дава възможности” е мото на първото издание, през 2023 г., в което се включиха близо 180 хил. българи от цял свят. Тази година фокусът ще е върху вниманието върху значението на четенето за бъдещето и развитието, затова мотото е “Иновациите започват с четене”.
“Независимо за какви иновации говорим, в която и да е сфера, те са абсолютно невъзможни без уменията на хората да извличат информация, да я анализират, да трупат знания и да намират креативни решения на проблемите като пренасят знанията си от една сфера в друга. Затова и иновациите зависят от умението ни да мислим добре и да извличаме смисъл, а това се случва най-често с четенето”, комнетира Валентина Стоева.
Социалните фактори за умението за четене са много важни. “Обикновено свързваме четенето с уменията на децата да четат самостоятелно, които се развиват в училище и обикновено свързваме четенето с учебната програма.
Всъщност четенето в семейството преди училище, разговорите с децата, споделянето на опит, както и продължаването на тези действия, далеч след започване на училище, т.е. през целия ни живот, предопределят уменията ни не само да можем да четем гладко, но по-важното - да четем между редовете, което ни прави по-устойчиви”, посочва още тя.
По този показател в България се справяме добре, защото българските деца до четвърти клас се справят добре с умението да прочитат думите, но ако се погледнат резултатите от изследването PISA, които измерват уменията за справянето с живота или т.нар. функционална грамотност, резултатите при нас са катастрофални. 53% от 15-годишните, не могат да разберат смисъла на това, което четат.
С Деня на четенето се насочва фокусът на вниманието именно към това. “Четенето е процесът, който се налага да пазим ревностно и да подпомагаме онези, които имат затруднения”, допълва тя.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.
