Две от най-големите звезди на олимпийското таекуондо - Бианка и Арън Кук проведоха у нас специален тренировъчен камп. В тридневния лагер, да се докоснат до двукратната бронзова медалистка от олимпийски игри и трикратна световна шампионка се включиха над 120 деца от 6 държави. Успешните таекуондисти дойдоха в България по покана на ръководителите на ТК "Херея" в лицето на Ангел Кирчев, Пламен Трънски и Станимир Лазаров.
„Много се радваме, че сме в България. Били сме много пъти във вашата страна, но като състезатели, а сега сме тук в ролята си на треньори. Много се радваме, че имаме възможност да покажем на младите състезатели, това, което ние можем. Радваме се, че можем да им предадем от нашия опит, който ще им бъде от голяма полза в бъдеще. Да бъда състезател, за мен беше най-важното нещо. Сега като треньор, най-много искам да предам моя опит на състезателите от следващата генерация, защото те са бъдещето, те са бъдещите шампиони . Сега фокусът ми наистина е насочен към треньорската професия, защото взех решение да спра да се състезавам. Честно казано, аз бих искала да си остана състезател за винаги, но това няма как да стане. За това следващата стъпка е да стана треньор и бавно преминавам към тази трансформация“, сподели специално за БНР Бианка Кук и допълни:
„Разликата между добрите и посредствените състезатели е това, че добрите спортисти влагат сърце, имат страхотна воля и каквото и да им коства, те продължават напред. Това ще бъде най-важното нещо и за тези, които ще отидат на Игрите в Лос Анджелис. Няма никакво значение как таекуондото ще се промени. За да успеят състезателите, те трябва да притежават много силна воля и да влагат наистина цялото си сърце“
Със страхотно вдъхновение и желание Бианка и нейният съпруг и треньор Арън, който също е носител на златен медал от шампионат на планетата обясняваха на бъдещите шампиони тънкостите на таекуондото.
„Децата са чудесни. Много се радваме, че успахме да изкараме време с тях. Да, те ни задаваха много въпроси. Интересуваха се как сме започнали, пред какви изпитания сме минали. Питаха ни дали не сме мислили да се откажем, когато ни е било най-трудно и какво ни е давало сили да продължим напред. Интересуваха се в какви отношения сме с другите състезатели и дали сме приятели извън додж анга. Беше им интересно да научат някои от тънкостите при изпълнението на дадени техники. Изобщо, бяха доста активни. Надявам, че отговорите, които получиха от нас ще им помогне да постигнат успехи. Когато си бил състезател на топ ниво, печели си медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства, е много трудно да спреш изведнъжи да започнеш треньорска дейност. За нея, аз съм в ролята на ментор. Напътствам я и й показвам, как да се справи с липсата на състезанията. Помагам й да се справи с чувството, че вече няма да бъде в центъра на вниманието и под прожекторите. Както я учех, как да бъде добър състезател, сега я уча как да бъде добър треньор. Предавам й от опита си и я карам да се фокусира върху изграждането на добри състезатели“, отбеляза Арън Кук и разясни:
„Изключително важно е в държавата да има много талантливи състезатели, които да печелят големи състезания. Те мотивират много децата. Всеки започва от белия колан, но децата наистина трябва да видят, че някой наистина постига тези успехи и този някой те могат да го пипнат и да потренират с него. Във Великобритания ние започнахме аз и Арън Стивънсън. След това дойдоха Бианка и Джейд Джоунс, която е другата суперзвезда на Острова. Изключително важно е децата да имат примера в съответната държава. За радост вие този пример го имате в лицето на Кимия Ализаде, на Калина Бояджиева и на Денис Димитров. Когато децата общуват с тези големи състезатели, те виждат, че тези спортисти са обсебени от идеята за успех. Когато влязат в залата и видят тези „звезди“ как се раздават, след това и самите деца влагат зялата си енергия, буквално се „убиват “ от тренировки. Така те разбират, че за да са на мястото на тези големи състезатели, те трябва да направят наистина всичко, ама наистина всичко по силите си. Тази мечта няма да се сбъдне, ако ходят просто един час на тренировка и се прибират в къщи без да са изпотени. Трябва всеки път да си остават сърцето и душата в залата“
