4
Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината!
"Имаше период ,когато ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето ми, отношението ми към други хора, към други народи. Това не пречупи корените ми, но ме научи на по-голяма толерантност в отношенията. Ние българите сме малко крайни и доста резки. Също ме научи, че колективността е много важно нещо."
Той е математик. А математиците твърдят ,че един миг е действителна единица време и означава 1/100 от секундата. А още в първия миг от възцаряването на т. н. демокрация в България започнаха да ни втълпяват, че не е нужно да имаме Родина, че трябва да станем граждани на света. Няма лошо в това да пътуваш и познаваш света. Тъжното е, че раздадохме но света знанията и таланта си ,които дължим на България в търсене на препитание, а в Родината оставихме спомените и близките си.
Преди да стане гражданин на света, Бойко Чавдаров от Пловдив отива за 2 години в школата за запасни офицери в Долна Митрополия. На 20 години младши лейтенантът става н-к смяна по авиационно оборудване, но го влече математиката. В Софийския университет записва приложна математика, а после става научен сътрудник в БАН и защитава дисертация в областта на хидродинамиката. 1993 е неговата година на промените .След раздялата със съпругата идват финансови затруднения и обръща поглед навън.
Много българи по това време поеха към различни точки на света, но ти се насочваш не към Европа и Америка, а към Азия. Защо избра точно Япония ?
"Имахме научен договор в БАН с Токай унивърсити. 93-та година за мене това беше просто друга планета. Аз попаднах в най-голямата строителна компания на Япония, в техния научен институт. Там имаше супер компютри, изследваха на земетръс цяла двуетажна сграда с измервания и със всичко. Там разработих собствен софтуер, с който симулирах високоскоростна водна струя с която с примеси на цимент можеше да се отреже 30 см-трова бетонна стена. Аз оптимизирах този процес с мой собствен софтуер, с визуализация…Това, което никога не можех да направя в България."
С какво беше различна Япония от България по това време, става въпрос за 93-та, 94-та година…
"Освен с г огромния си технически напредък не бих казал, че беше толкова различна по душевността на хората. Когато спечелиш един човек за приятел или направиш нещо за него той просто ти става верен до гроб. Имах 2 такива случая. Единият беше, когато тръгнахме да изкачваме Фуджи през нощта. Японецът, който ни водеше беше с 15-20 кг раница. И моята беше толкова. Той изведнъж започна да се задъхва, защото носеше кислородни бутилки и каза аз се връщам. Казах му Танака Сан няма да се връщаш. Давай твоята раница. И с 2 раници, около 40 кг през нощта изкачих “Фуджи” и на другия ден във фирмата не можех да работя, защото телефонът ми звънеше и всички ми благодаряха, че Танака Сан не се е върнал ,а съм му помогнал да изкачи “Фуджи”.
Какво те накара от Япония да направиш скок към Канада?
Аз трябваше да напусна тази работа в Казима институт, защото се опълчих срещу една несправедливост. Тук вече заговори българското в мене. Когато срещнеш нещо несправедливо не можеш да го отминеш.
Навсякъде има несправедливости. Обаче Япония е страната на хармонията и баланса. Там, когато изкараш кирливите ризи за нещо, ти може да си прав, но ти трябва да напуснеш, защото си нарушил хармонията. Единствената страна, която празнува равноденствието- пролетното и есенното, това е Япония. Защото те уважават баланса в природата."
Бойко , колко години преживя в Канада и защо от там реши да направиш преход към САЩ?
Не беше много дълго, но там всъщност извърших и най-голямото си постижение професионално.
Успях да проектирам много високоефективен ,ултравиолетов реактор за биологично пречистване на водата, който спечели завода на Ню Йорк. За да разберете за какъв мащаб става дума - това са 120 огромни чудовища на футболно игрище под земята, които бълват дебит и този дебит може да запълни 3 000 баскетболни игрища. В Америка беше най-големият проект на десетилетието, обаче понеже беше така да се каже да накарам насила фирмата да се включи в този конкурс получиха се противоречия и оставката ми в кавички беше приета."
Какъв беше сблъсъкът ти с Америка след подредена, дисциплинирана Япония. Кое е най-контрастното за тебе между тези 2 страни, които на мене поне ми изглеждат различни?
"Най-контрастното е общуването. Тука заплахата за много хора е самотата. Даже да имаш хубаво семейство живееш затворено. Контактите са много малко. В Япония социалния живот и за възрастни и за млади не е проблем. Пространството е малко. Там може да седнеш на маса в ресторант или сладкарница където има други хора, можеш да ги заговориш, да се смеете заедно, даже и да станете приятели. Това в Америка не може да се случи. Тук други са нравите, както се казва, моят дом, моето семейство, моята крепост."
След такова дълго пътешествие по света от Япония през Канада да Америка, след много усилия и труд в крайна сметка богат човек ли си на днешно време?
Почти на 53 години се роди втората ми дъщеря. Това ме накара да се чувствам млад, но богатството не е в парите. Боб Марлей, когато го попитали: "Ти богат ли си?"- Той отвърнал -"Какво имате предвид?" - Ами имаш ли 1 млн. долара в банката? - Той вика: "А, не. Богатството това е моят живот! "Така бих отговорил и аз. Богатството е моя живот!"
Допускаш ли, че все пак ще се върнеш един ден в България?
"Аз не само допускам. Аз съм го решил, че ще се върна. И никой не може да ме спре".
Още по темата в интервюто на Елена Цанева с Бойко Чавдаров в рубриката “Америка - илюзии и реалности”
