Конституционният съд допусна за разглеждане по същество и обедини в едно петте искания за частично и пълно касиране на изборите за 51-во Народно събрание.
"Под номера на първото дело ще продължи разглеждането на допуснатите искания, тъй като в тях се съдържат множество въпроси. В резултат на това съдът е назначил експретиза. Ще се формират екипи, които ще направят проверка на 1777 секции по няколко групи въпроси. Единият е да сравнят броя на подадените действителни гласове с тези, които са вписани в протоколите. Следващото е да сравнят броя на подадените гласове от машинното гласуване с паметта, която се съхранява. Третото е да се произнесат по въпроса дали протоколите в тези секции са съставени в съответствие с изискванията на закона.
Има обаче още една задача, за която е назначена друга експретиза и тя обхваха 442 секции. Тези специалисти ще трябва да проверят бюлетините, които са отбелязани като недействителни.
Екипите вече са формирани. През тази седмициа трябва да бъдат получени материалите от тези общини, в които има такива секции. Да бъдет представени и приети по съответния ред от Конституционния съд, за да се организира този сложен логистичен процес. Надявам се тази част да приключи най-късно до края на седмицата", обясни пред БНР Янаки Стоилов, конституционен съдия, бивш министър на правосъдието, бивш заместник-председател на Народното събрание, един от авторите на Конституцията на Република България от 1991 година.
Видеозаписите са взети предвид в следния смисъл - там, където липсва видеонаблюдение или видеозаснемане, секциите са включени в обхвата на проверката, обясни още Янакиев в предаването "12+3".
Той запита колко представители на партии в секционни комисии са подали сигнали за нередности и направи аналогия между начина, по който са провеждани изборите преди 15-20 години и ситуацията в момента.
"Тогава взаимно се контролираха представителите на различните партии. Много от хората в секционните комисии бяха мотивирани да отстояват интересите, за които са изпратени. Поставям въпрос за качеството на организацията и провеждането на самите избори.
Нашите доказателствени средства са ограничени, защото съдът работи с писмени доказателства. Той не може да работи със свидетели или да изследва графологически дали дадено лице се е подписало. Пита се дали, ако има нарушение, то са сезирани съответните органи. Имаме различни контролни механизми. Конституционният съд не може да запълни изцяло контролните функции, които се упражняват в различни органи на държавата".
При една широкообхватна проверка, която е в рамките на хиляди секции, може да имаме хипотетично движение на гласовете на всички други партии, не само на тези на "Величие", на които не достигнаха 21 гласа, за да влязат в 51-я парламент, обясни още Янаки Стоилов.
Конституционният съдия коментира казуса, който би възникнал, ако Явор Божанков и Даниел Лорер бъдат изключени от групата на ПП-ДБ, както се очаква.
Тогава парламентарната им група ще се изравни по брой на депутатите с третата група – на "Възраждане". След като ГЕРБ вече декларираха, че ще върнат празна папката с първия мандат, коя от двете групи - ПП-ДБ или "Възраждане", трябва да получи от президента втория мандат за съставяне на правителство в този случай.
"По Конституция, ако първият мандат е неуспешен, президентът възлага следващия проучвателен мандат на тази парламентарна група, която е втора по численост. След като имаме две групи с еднаква численост, той няма да възложи проучвателен мандат и на двете. Ще трябва да намери някакъв критерий, по който да определи втория. Има обективен начин да се отговори на този въпрос в рамките на Конституцията".
Стоилов обясни и дали се нарушават права с предложението за санитарен кордон около ДПС-Ново начало.
"Декларацията има предимно политическо значение, няма как да се прецени значението на едни такъв акт сам по себе си. Не може да кажем, че някой има законово право да заема даден пост. Има едни граници, в които действа правото, след това действа политическата преценка".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
