Разговор с режисьора на филма Димитър Коцев - Шошо
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кой ще те спаси, когато целият ти свят отива на кино? Кой ще те обожава? Кой ще те вълнува? Три млади жени търсят отговорите на тези въпроси в новия филм на режисьора Димитър Коцев – Шошо - "Отговор на всички въпроси".
Остава отворен въпросът и какво да правим с хората, които имат отговор на всички въпроси. “С тях разговорът е излишен. Те могат единствено да преповтарят едни и същи отговори. Да имаш отговор на всички въпроси по принцип е невъзможно. Това е и иронията в заглавието на филма. Нашият филм задава и повече въпроси, отколкото отговори, което всъщност е работа на изкуството”, коментира режисьорът на филма Димитър Коцев - Шошо.
Режисьорът споделя, че обича по-гъвкавите хора, които осъзнават, че светът се променя. Не седят в тъгуване по едно застинало минало или пък да стоят зад едно твърдо, ясно и категорично бъдеще. “По-флуидните хора са ми по-интересни”, признава той.
Според него българите все искат да робуват на някого, като исторически има предпоставки за това, а всъщност можем, давайки си сметка, че сме малка държава, да си позволим да мислим, че сме свободна държава. “За това, че сме на последно място в Европейския съюз, сме си виновни само и единствено ние. “Робството е една много удобна позиция. Тя е позицията на човек, който винаги може да каже, че е виновен този, който го управлява”, категоричен е той.
В киното тези, които са най-интересни на Димитър Коцев, са радикалните персонажи, защото те са тези, които променят статуквото. “Разбира се, че светът и обществата се променят достатъчно безопасно. Имаме нужда от революционери в мисленето, действията, но имаме нужда и от една маса, която да бъде “котва” и да държи да не се случват прекалено бързо нещата. Балансът е между хората, които са много напред в мисленето си и тези, които са много назад в мисленето си. Този баланс съществува и е част от света”, коментира той.
За новия си филм, режисьорът казва, че е доста психологически по отношение на това какво притеснява едни млади хора, какво им липсва и къде търсят отговора на това притеснение.
“Мисля, че всяко едно поколение на тази възраст е тревожно и търси външен израз къде да се спаси. Пред 60-те години на ХХ век се спасяват в антивоенни настроения, после в екологични настроения. Търсиш смисъла, защото като станеш над 20 години за първи път идва реалният въпрос “Защо си на този свят?”.
Във филма няма нито една написана реплика. Героите говорят със собствения си език и това, според него, е едно от достойнствата на филма, към които би добавил и включената много добра българска музика в лицето на млади и не толкова млади български банди като Lunikk, Deads man head и Last hope.
Още за идеите във филма - чуйте в разговора на Гергана Пейкова и Димитър Коцев - Шошо, в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
