Интервю на Валерия Николова и Мила Младенова с Марио Нинов в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Синдикатите и Министерството на транспорта не постигнаха съгласие към момента по процедурата за избор на железопътен превозвач за "Пътнически превози". От министерството предлагат дружеството да бъде разделено на лотове, а синдикалните организации смятат, че това ще бъде неефективно. Според плана на министерството железопътната мрежа се разделя на 3 лота - София - Пловдив - Бургас, София - Горна Оряховица - Варна и всички останали линии. Ефективното изпълнение на договорите трябва да започне през 2026 г. Продължителността им ще е 8 години. А дружеството БДЖ "Пътнически превози" ще бъде равноправен участник в процедурата. Работните места на служителите са гарантирани, казват също от ведомството. А целта на разделянето на мрежата е да се повиши качеството на услугата.
"Дълго време бяхме държани на тъмно от страна на министерството, а в социалния диалог няма как тези неща да стоят настрани", отбеляза пред БНР Марио Нинов - главен експерт в КТ "Подкрепа" и председател на Националния стачен комитет там.
"Затова искахме настойчиво да има такава среща с министъра на транспорта, на която да обсъдим всички тези въпроси и да ни се даде малко повече яснота. Такава среща се реализира в понеделник, но от нея така и не разбрахме почти нищо ново", посочи той. Преди срещата от синдиката са дали 6 въпроса, на които са очаквали отговори, но това не се е случило:
"Към този момент нямаме яснота как е взето това решение, какви са мотивите, критериите, как ще бъде прилагана тази процедура, по какъв критерий ще се оценяват участниците, как ще се отсяват".
В предаването "Хоризонт до обед" Нинов отбеляза и доклад на Министерството на транспорта, качен на сайта на ведомството, и от който синдикатите "са настръхнали и са били втрещени". И цитира текстове от доклада.
"Става ясно, че процедурата ще бъде разделена на три лота. Държавата, вместо да създава условия за конкуренция, така че услугата да бъде по-модерна, привлекателна за ползващите я, тя всъщност създава нови мини монополи. Пътникът нищо няма да спечели от т.нар. нова поръчка".
В доклада се говори за прехвърляне на хора, работещи в момента в системата на железниците, към тези, които ще спечелят съответния лот, съобщи още Марио Нинов.
Тема на Веселин Паунов в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Британският парламент одобри законодателство за връщането на железниците под държавен контрол. Ренационализацията на британските железници бе една от планираните ключови реформи в обществените услуги на лейбъристкото правителство на Киър Стармър.
След като проектозаконът мина в Камарата на общините, той бе одобрен и в Камарата на лордовете, така че сега остава единствето благословията на монарха, както изисква протоколът, и неговото обнародване.
Източници в правителството изразиха изненада от бързината, с която колегите гласуваха законопроекта за пътническите железопътни услуги. С голяма доза гордост Киър Стармър написа в социалната мрежа Х:
"Казахме, че ще създадем Great British Railways. Направихме го".
Това бе и голяма победа за министъра на транспорта Луиз Хей. Тя води много битки не само за железниците, но и за автобусите. По ирония на съдбата обаче Луиз Хей няма да може да се порадва на успехите си, защото миналата седмица подаде оставка.
Реформата в жп сектора означава, че сега частните оператори ще бъдат върнати в държавно владение, когато договорите им изтекат, или по-рано, в случай на лошо управление, след което ще бъдат обединени в организация, наречена Great British Rail - Великите британски железници. Така, според правителството на лейбъристите, ще се избегне плащането на компенсации на настоящите оператори, чиито договори ще изтекат до 2027 година.
Приватизацията на железопътния сектор във Великобритания беше част от либералната политика на "Желязната лейди" Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век и продължена след това от нейния наследник Джон Мейджър, дошъл на власт през 1992 година. Обещанията тогава бяха за по-добро обслужване, повече инвестиции, по-малко разходи за държавата. Въпреки това тази идея още тогава бе непопулярна сред синдикатите, опозицията в лицето на лейбъристите и дори сред някои консерватори, а и населението като цяло, защото анкети по онова време показваха, че седем на всеки 10 британци гледат негативно на приватизацията на железниците.
През годините състоянието на железниците се влоши, секторът бе белязан и от много стачки. Сега синдикатите приветстваха "историческия момент", както го нарекоха. Генералният секретар на железопътния съюз TSSA Мариам Есламдоуст каза:
"Това наистина е забележителен момент, проправящ пътя за връщането на нашите железници в обществени ръце, където им е мястото, като жизненоважна услуга. Нашият съюз отдавна беше наясно, че приватизацията е бъркотия, облагодетелстваща само акционерите".
Две трети от британците също одобряват ренационализацията. Според проучване на института YouGov в началото на септември 77 на сто от хората смятат билетите за твърде скъпи, а 51% се оплакват от закъсненията на влаковете. Има обаче и много предупреждения, че когато нещата са под обществен контрол, е много по-трудно да се правят промени и се посочва добрия прецедент с успешната приватизация на железниците в Япония през 1987 година.
