Двамата приятели Енеро и Ел Негро заедно със сина на техен наскоро починал приятел са на риболов и успяват да уловят огромен скат в реката. Оттам се заплита историята, в която Селва Амада въвлича читателя, за да завърши с насилие, което сякаш сме предусещали във всяка дума и кратко изречение на талантливата аржентинска писателка. Атмосферата на романа напомня Маркес, а минималистичният стил на писане – този на Хемингуей.
Разбира се, романът носи своето неповторимо настроение и дух, запомнящи се образи и буквално мирис, цвят и страсти от света на аржентинската провинция. Разказът тече като река, която увлича неусетно читателя, кара го да чете между редовете. По думите на писателката романът е писан с прекъсване седем години.
"Винаги съм чела Селва Алмада с отдаденост, признава Саманта Швеблин, но "Не e река" е нещо друго. Трябваше да стана и да го прочета на глас в хола си. Толкова е хубаво." Романът е в късия списък за Международния "Букър" тази година.
Чуйте преводача Калоян Игнатовски.
