Излезе от печат автобиографичната книга на волейболиста Владимир Николов „Високо“. Съавтор на книгата е журналистът Виолета Цветкова, на която видният спортист разказва важни моменти от живота си. “Нейната заслуга е изключително голяма“, подчертава той още в началото на разговора.
Идеята за книгата се заражда след бенефиса през 2016 година, когато в разговор със съпругата си, решава да остави спомен за живота си в миналото, “за да видят децата, че животът не е бил такъв, какъвто е сега. Дори преди 30-40 години беше драматично по-различно”.
Катализатор за написването на автобиографията е писателят Захари Карабашлиев, който се оказва и голям почитател на волейбола. След срещата с него, Влади Николов се захваща за работа - в първите срещи с журналистката Виолета Цветкова той разказва за по-важните и значими моменти от живота и кариерата си, след което тя с доуточняващи въпроси изгражда образа на един от големите български волейболисти - капитан на националния отбор, носител на шампионски титли в България (пет), Франция (шампион, носите на купата и на суперкупата) и Италия (2008 с Тренто), част от националния отбор, който стига до бронзови медали на Световното първенство през 2005 и Световната купа през 2007, както и на Европейското през 2009.
“Без труд и постоянство нищо не може да се постигне. В крайна сметка късметът и щастието идват при тези, които ги търсят. Много трудно може някой да бъде успешен, ако не е отдаден, постоянен, отговорен към това, което върши”, споделя Владимир Николов.
“Високо“ е една истинска панорама на пътя, извървян от големия ни волейболист, перипетиите, трудностите, несправедливостите, надмогванията и победите.
„В големия спорт емоциите са две – щастие, когато си победил и нещастие, когато си загубил. Но и щастието е кратко – самия ден на победата, още ден – два и след това си в залата и мислиш за следващия мач. Няма щастлив професионален спортист, от мен да го знаете. Аз лично открих истинското щастие след 2012, когато прочетох книгите на Айн Ранд, те ми помогнаха да преосмисля живота си“ - разказва Владимир Николов.
В биографията му я има и историята на срещата му с Мая, когато са едва на 18 и 17 години, събира ги волейболът и днес продължават да са заедно, имат 4 деца – три момчета и едно момиче. Коя е тяхната песен и какво е да си съпруга на елитен волейболист – всичко това се крие в близо 400-те страници на биографията на Владо Николов.
Там присъстват, разбира се, всички знакови мачове на националния отбор с най-големите световни отбори, победите над Бразилия, Италия, Полша, САЩ, ще разберете и в кой момент националите ни са играли най-добрия си волейбол. Присъстват образите на Матей Казийски, Пламен Константинов, Боян Йорданов, Виктор Йосифов…треньорите, които е срещал по пътя си Владо Николов (с различно влияние, знания и отношение), има ги моментите, когато е бил на крачка да се откаже от волейбола или когато играе със скъсани глезенни връзки или когато на два пъти е „изгонван“ от националния. „Високо“ е вдъхновяваща, но и показателна за трудностите по пътя към върха – „зад всяка победа седят средно поне четири загуби“, обобщава Владимир Николов.
Категоричен е, че волейболът днес е на космическо ниво спрямо някога – „физическата подготовка е на много по-високо ниво, ако аз днес играех, едва ли щяха да ме вземат в някой голям отбор“, обяснява с усмивка човекът, обявен за „диагонал N1 в света през 2010“. Гледа много спорт – Формула 1 и баскетбол, например, но най-вече волейбол.
„Гледам италианското първенство, за да видя как се развива големия ми син, гледам американски колежански волейбол, за да следя как се развива по-малкият, гледам Шампионската лига, за да знам как играе националния отбор и гледам националното първенство, разбира се“.
“Последните години, с навлизането на технологиите и обществото, в което живеем, на младите хора им е доста трудно. Те са постоянно заливани с всякаква информация и е много трудно за тях да запазят концентрация”, посочва той.
Самият той много още от първите си години в спортното училище. „Сега двете ни по-малки деца, които са на 9 и на 7, четат съвсем различни книги от нашите – тяхното поколение не посяга към „Роня, дъщерята на разбойника“, популярни са поредиците за Дръндьо“.
На фона на това, той споделя, че основното нещо, което спортът развива, е дисциплината, постоянството, а това са качества, които са общовалидни и помагат на всеки, който иска да успее.
