Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят "Отговор на всички въпроси" в едноименния филм на Димитър Коцев-Шошо, всъщност ще бъдат шокирани и ще има стане дискомфортно, докато едновременно с това им е и забавно. Новият филм на режисьора и сценарист е нестандартна смесица от жанрове, един провокативен експеримент, в който има загадки, отворени въпроси, на които зрителите сами трябва да си отговорят.
В него три млади жени се впускат в търсене на самоувереност, като получават неочаквана подкрепа от енигматично присъствие. То изглежда като отговор на всички техни страхове и въпроси. Питането обаче е дали ще му позволят да ги управлява, или всяка една от тях ще намери истинското си аз.
Тъкмо тази несигурност в живота на героините кара зрителят да се чувства жив, да е нащрек през цялото време, смята Димитър Коцев-Шошо, който е наясно, че филмът му предизвиква полярни мнения.
Работата по филма не е стандартният процес, при който намираш субсидия срещу конкретен сценарий, който след това да бъде заснет. Тук Димитър Коцев-Шошо, заедно с оператора Александър Станишев, започва да работи на прима виста – без сценарий, без научени наизуст от актьорите реплики, дори използва истинските имена на главните актриси. Диалозите са натурални, а историята се изгражда в движение.
"Общо взето, ако мога да опиша процеса на правене на този филм, той беше: вкарахме се в проблем и после го разрешихме, и това беше вълнуващо за нас", казва режисьорът. Той е на мнение, че когато правиш нещо – то трябва първо на теб самия да е интересно, за да може да провокира интерес и у другите.
След "Лора от сутрин до вечер" и "Маймуна", а и след сериалите "Четвърта власт" и "Алфа", Димитър Коцев-Шошо прави филм провокация.
"Искам да дразня. Самият старт на филма "Отговор на всички въпроси" беше на инат", обяснява той. Инатът идва от това, че докато години чака за субсидия за друг проект – филма "За теб", адаптация на пиеса на Яна Борисова, в който играят Юлиан Вергов, Явор Бахаров и Весела Бабинова и който очакваме догодина – той заснема този.
В "Отговор на всички въпроси“ – освен трите млади актриси Сара Драгулева, Велина Георгиева и Анастасия Жовтодид – виждаме Радослав Парушев – Чарли, Радена Вълканова, Мартен Роберто и д-р Антонина Ковачева, лелята на Димитър Коцев-Шошо, които са нещо като талисмани за режисьора, поне по негови думи.
Не само талисманите му и характерното му чувство за хумор обаче са често срещани във филмите на Коцев, но и дебютантите. Режисьорът иска да работи с нови лица. В случая това е почти задължително, когато разказва за поколението Z.
"Мен това поколение ме вълнува, защото то е това поколение, което сега ще стъпи на сцената. Те още не знаят, че са на сцената дори, те още си мислят, че са деца, още си мислят, че се учат, че не са готови. Обаче вече са на сцената и този момент на излизане на нея, на осъзнаване, че вече си на сцената на живота и нещата зависят от теб и ти имаш своето място на света – дали то ти харесва, или не – е само в твоите ръце. Всичко това, този миг от живота на хората много ми харесва. Много ми е любопитен и може би точно заради това разглеждам това поколение", казва Димитър Коцев.
Той определя собственото си излизане на сцената като малко закъсняло, но пък може би – както казва – точно това ще го държи по-дълго млад. Според него човек живее по-щастливо, когато не е само наблюдател на живота, а участник в него. Смята и че големите плюсове в разказването на истории са и големите минуси.
"Рискът е много голям, но пък то е непреодолимо желание. Ако сметна усилията, които ми коства да разказвам нещата, които искам да разказвам, и си ги поставя рационално пред себе си – аз трябва да се откажа на секундата, да бягам с 200 и да си намеря някаква нормална професия, както казваха едно време лелите и бабите, а да не се занимавам с глупости и да живея по-спокойно. Спокойно обаче не означава щастливо", обяснява още Шошо.
Човек трябва да приема себе си и важните за него неща, в случая режисьорът е приел, че е разказвач.
"Просто друго ме движи отвътре, друго ме кара да се събуждам, други са ми мислите, като лягам. Те са все свързани с разкази и истории и това е някаква болест, за която единственото лечение е да го правиш. Не можеш да се излекуваш по някакъв начин, при който вече да не мислиш за тези неща", казва Димитър Коцев-Шошо, който признава, че му става приятно от мисълта, че има още немалко време да разказва истории.
Механизмът на творчество при него винаги е основан на някакъв катарзисен момент, през който преминава по-леко чрез работата си. Казва и че:
"Още не знам "Отговор на всички въпроси" кое от мен вади и кое ме е накарало да отида да го направя, обаче съм сигурен, че ще го разбера някой ден, след година-две може би. Може и след седмица, но ще го разбера постфактум. Не знам дали няма да попречи, ако го разбера, докато го правя."
На студентите, на които преподава творческо писане, винаги обяснява:
"Ако не искате неистово силно да правите това, по-добре не го правете изобщо. (…) Това, ако не е такова, дето не можеш да спиш, няма смисъл да го правиш. Въпросът е да гориш в това нещо. Дори сега, като го казвам, си давам сметка, че това е купчина от клишета, обаче се оказва, че клишетата са там, защото са верни и ми трябваше време да премина през собствения си опит, за да се убедя в това. Сигурен съм, че повечето студенти, на които го казвам в момента, си казват: "Е, клише!", докато не дойде моментът да го разберат по добрия или по лошия начин, защото има някои, които казват: "Еми не ми се получава, защото са виновни обстоятелствата". Не, не ти се получава, защото не си бил достатъчно уверен, че искаш да го направиш."
А защо киното е екшън, а театърът – медитация, която не правиш с идеята, че ще стигнеш някъде, а всеки ден отиваш по-далеч – чуйте в звуковия файл.
