Сигридур Каменова е исландка, която от 17 години живее в Монтана. Има голямо и обичано семейство, с което посреща празниците, като смесва българските и родните си традиции.
Любовта, чистата природа и селският уют карат Сигридур да измине 4700 километра от Рейкявик до България преди 17 години. Тук намира любовта в лицето на Виктор. С него имат три дъщери и едно осиновено момче. В Славотин двамата създават своя уют.
"Дойдох заради слънцето, природата, селото".
Коледа в Исландия е много специална, разказва тя.
"Използваме много светлини. Слагаме страшно много свещи. Това е време за семейството. Оставаме вкъщи. На 24-ти е забранена телевизията, не слушаме и музика, която не е подходяща. Играем на определени игри. Ходим на църква, преди да вечеряме. В 18.00 часа настъпва абсолютна тишина. Никой не излиза, не ходи никъде, всички са седнали на масата. Алкохолът е забранен. Имаме специално безалкохолно питие. Сядаме или със свинско пушено, или с пълнена пуйка, или с пушено агнешко. Имаме важна традиция –като предястие консумираме мляко с ориз, в което е скрит бадем. На когото се падне този бадем, той получава подарък. Коледа за нас е четене на книги. Задължително се подаряват книги".
По съвсем различен начин в Исландия изпращат и посрещат Новата година:
"Известни сме с многото пиене. Има и страшно много фойерверки. Красиво и шумно е. Тук малко смесваме традициите. Винаги пълним пуйка, нямаме алкохол на масата. Добавяме от българските традиции сармите и чушките с боб. После сядаме на дивана и отваряме подаръците".
Мусаката е първото българско ястие, което Сигридур се научила да готви тук:
"Остана си любимо в семейството. Много обичаме и мекици".
Всеки носи в себе си нещо добро, вярва тя и пожелава да откриваме доброто и детското в себе си.
