"Възродителният процес в България не започва през 1984-та. С ромите мюсюлмани той започна по-рано: през 1981-1982. Не премина с такава агресия и толкова много жертви, колкото с турското население. С помаците Възродителният процес е започнал още през 1913 г., по-късно през 40-те години е имало, през 60-те, 70-те."
Това каза пред БНР акад. Христо Кючуков, лингвист, преподавател в Полша и Германия, автор на книгата "Монолози на три мюсюлманки" – туркиня, ромка и помакиня. Подготвя се моноспектакъл по книгата, която предстои да излезе от печат. По пиесата ще работи младият режисьор от Пловдив Борис Зафиров.
"В тези монолози художествената измислица е много малко. Много повече съм се опирал на историческите данни. Това не са документални разкази, макар че в тях има много документална информация. (…) Идеята беше да погледнем на процеса на насилствена смяна на имената през погледа на жената, обясни той в предаването "Преди всички".
"Единият от монолозите е на майка ми (Сание), която почина. Всичко, което се случи с мен, когато бях на 20 години в казармата тук, в България, как беше сменено името ми – моето и на цялото семейство, аз преразказвам", сподели акад. Кючуков, чието мюсюлманско име е Хюсеин.
"Гюлшен е бивша моя студентка в Германия, Берлин. Имената в книгата са променени, само името на майка ми е истинско. В историята на Гюлшен вплитам историите на още двама-трима човека и се получава представителен образ на туркинята – как тя вижда този Възродителен процес. Какво е преживяла тя, какво е видяла. Всичките унижения, през които е преминала, защото не иска да си смени името. Баща ѝ е изпратен в Белене", посочи акад. Кючуков относно една от героините в книгата му.
Все още я има реакцията, че езиците на малцинствата не са важни, че малцинствата не са важни, отчита акад. Христо Кючуков.
Няма изградени паметни символи в страната – да се помни, за да не се случват тези неща отново, коментира той.
"След настъпилите демократични процеси в България не бяха издигнати възпоменателни плочи на хората, станали жертви на смяната на имената. Имаше хора, изпратени в Белене само защото са мюсюлмани и имат арабски имена. Това бяха все интелигентни хора. В България и до ден днешен на мюсюлманската интелигенция се гледа на нещо, което е опасно за държавата, за хората. Започват да се прокрадват идеи, че мюсюлманите проповядват радикален ислям. Много малко изследвания има, много малко публикации. В учебниците почти нищо не пише за Възродителния процес."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
