На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика.
За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов, преподавател в СУ и познавач на научната фантастика.
Утопията е важна част от социалните и литературни науки, част от широото поле на хуманитаристиката.
"Утопията позволява да мислиш за другия възможен свят", казва Попов и допълва, че тя се занимава не само с това, което може да се случи в бъдещето, но и с потенциала на настоящето, както и с възможните светове на миналото.
Под съвременна утопия Попов има предвид последните 60 години, в които се наблюдава лек подем на жанра заради автори като Самюъл Дилейни, Ърнест Каленбах и Урсула Ле Гуин. Това е естетсвено явление след големите антиутопии на ХХ век.
Много от утопичните книги, които Попов изследва, не са преведени на български език, но разглеждат важни теми като климатичните промени, постнеолибералното общество, загубата на биоразнообразието.
Фантастичният жанр като цяло е утопичен, а научната фантастика сякаш се завръща в читателското полезрение в последните години. Някои от най-значимите съвременни фантасти са Тед Чанг и Лиу Цъсин.
Като литературен жанр научната фантастика винаги е събирала около себе си сравнително тясна общност, смята Попов. 60-те и 70-те години, според него, са най-силното време за жанра, а днес по-скоро се търси вярната творческа посока – между литературата и киното.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
