Форумът за мястото на изкуствения интелект в работата на адвокатите в София се превърна словесно бойно поле. Между онова, което мисли българският бизнес за новите регулации за изкуствения интелект и Брюксел, който от тази година поетапно започва въвеждането на първото в света законодателство за изкуствения интелект.
"Битката" беше между Доброслав Димитров, инженер, ИТ специалист, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и ръководител на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект на Европейския съюз. И Доброслав Димитров, и Клара Талабер са на едно мнение, че регулации трябва да има. Сходствата обаче свършват дотук.
Европейските компании, ако не могат да ползват такива инструменти, независимо в коя сфера се намират, те стават неконкурентни спрямо компаниите в останалата част от света, с които се съревновават, изразява опасения Димитров за европейския закон за изкуствения интелект.
Като част от Българската асоциация на софтуерните компании той споделя притесненията си, че големите компании биха били по-склонни на регулации в тази област, защото са стигнали до етап, който никой друг не би могъл да ги настигне. И тези компании са предимно американски, предупреждава Димитров.
"Когато имаш тежка регулация, остават мастодонтните компании, които не правят нищо ново, не експериментират с нищо, съответно няма как да дойде иновация. Новите компании не смеят или не могат да с иго позволят, защото ти трябва армия от юристи, които да те пазят от тези регулации. Вместо да наемеш армия от юристи, отиваш някъде, където ще наемеш армия от инженери и няма да се занимаваш с тези проблеми. В ЕС трябва да започнем да си казваме нещата, каквито са, недипломатично. Да си кажем, че царят е гол. Че Европа изостава, Европа е стагнираща."
"В Европа има регламент, чиято цел е да направи сигурен и ориентират към човека изкуствения интелект. Има общо с конкурентоспособността", уверява Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и продължава:
"Във фокуса на новата еврокомисия ще е конкурентоспособността и инвестициите. Всички дискусии в Брюксел са за това как можем да изградим европейски шампиони в дигиталния свят. Както и стратегическата си автономия. Ние трябва да бъдем отворени, но трябва да защитаваме нашите интереси. Как го правим, е въпрос към икономистите. Но и Регламентът за изкуствения интелект вече предоставя известна помощ в това отношение. В Европа имаме т.нар. пясъчници, където стартиращите фирми или други разработчици ще могат да работят основно без спазване на правилата за изкуствения интелект. Това е ограничена зона, където те могат да измислят нови идеи и така не ги задушават, защото важат правилата. Тези пясъчници са от съществено значение и ние наистина очакваме фирми. Много стартиращи фирми вече да работят под този чадър и да предоставят обещаващи резултати. Знам например във Франция хиляди компании са започнали да използват тези възможности. Второ, в Европа вече има суперкомпютър с висока производителност. Тази система е в полза на европейските компании. Така че капацитетът, който е необходим за генериране на AI системи, основно се осигурява от Европейския съюз. За да не се налага всяка отделна компания да измисля своя собствена инфраструктура, а да ползва онази, изградена с европейски пари. Трето - в Европа има много възможности за финансиране. Така държава-членка може да получи финанси за разработването на тези инструменти и в тази индустрия.
Ръководителят на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект, Клара Талабер-Риц уверява дори, че и с възобновяема енергия, Европа ще има ток за обучение на все по-гладните неврони мрежи.
"Миналата или по-миналата година генерираната от възобновяеми източници енергия е била повече от енергията, генерирана от изкопаеми горива и тенденцията продължава. Вярно е, че Китай вложи много повече във възобновяема енергия и особено в слънчеви панели, отколкото останалият свят. Сега цифровизацията не съществува във вакуум. Винаги говорим за зелено и дигитално. Дигиталното има поне два зелени елемента. На първо място, дигиталната иновация се нуждае от електричество, но може да се използва и за повишаване на ефективността на нашата енергийна система. Това е моят отговор за електричеството.
Европейските регулации се правят след задълбочена оценка на въздействието. Това не е просто някой бюрократ в Брюксел да се събуди и да реши да регулира определен сектор. Заинтересованите страни имаха свои лобисти и по време на процеса в Европейския парламент. Разбира се, техният глас беше чут, когато стана дума за регулиране на генеративния изкуствен интелект. Не можете да си представите колко много работа е вложена в това, за да имаме резултат, който е приемлив и желан и от индустрията, и да е в полза на основните права на хората.
Не съм съгласна, че това би убило индустриите. Това е пътят, който може би няма да доведе до това Европейският съюз да е световен лидер в тази технология. С идеята за отворена и стратегическа автономия тръгнахме по него. И ще отстояваме конкурентоспособността на европейските компании."
Никакво законодателство не могло да бъде адекватно заради скоростта, с която се развиват тези системи, категоричен е обаче Доброслав Димитров. Защото още няма определение какво е изкуствен интелект. Още повече - пред адвокатите Доброслав Димитров посочва графиката, че когато ChatGPT излиза през ноември 22-ра е 30% по-умен от хората. Последният модел – от средата на 24-та –вече е по-умен от 99 процента от хората.
"Не можеш да постигнеш иновация чрез регулация. Ако така продължаваме, това ще е краят на ЕС. Защото ако загубим критично предимство, конкурентност спрямо САЩ и Китай, ако икономически се препънем тежко, както вече сме се препънали, не виждам как можем да оцелеем като обединение, което постоянно върви надолу", коментира Димитров.
"В Европа има повече учени, отколкото в САЩ. Имаме хората с идеите, с иновациите и те най-вероятно ще се възползват от тези т.нар. пясъчници за упражнят своите идеи. Но заради тежката регулация извън тези пясъчници, когато намерят тази добра идея, ще се преместват в САЩ. И цялата европейска иновация ще отиде другаде. Второ, със соларни панели не може да се захранва ИИ! ИИ работи и нощно време. (…) Германия затвори своите ядрени електроцентрали, в Европа цената на тока е много пъти по-висока, отколкото в САЩ, което означава, че основният ресурс за смятането на бъдещето в Европа е много по-скъп. Ние се деиндустриализираме като континент."
Казаното от Димитров илюстрира тежките диалози, компромиси и решения, които Европа трябва да взема под внимание по време на преговорите за законодателната рамка, както и какво новата еврокомисия в следващите години. Решения, които погледнати по–глобално, изглеждат трудни. Защото в началото на ноември стана ясно, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп може да поиска оттегляне на регулациите от времето на Джо Байдън върху изкуствения интелект в САЩ.
"Докато измислят регулацията, вече е еволюирала технологията", изтъква Доброслав Димитров. Той сравнява случващото се с човек, който се опитва да вдигне от земята нещо със собствени сили и друг, който разполага с лост.
"Кой ще вдигне повече? Е, ние вземаме лоста на европейските бизнеси."
