2025 година може да се окаже сред важните за една нова сфера от бизнеса - търсенето на редки метали в астероидите. Нямаше да обърнем внимание на тази тема, ако и в България за първи път тя не беше поставена на студенти от Физическия факултет на Софийския университет. В резултат на това там вече има и написана дипломна работа по космическо миньорство.
Не е страшно, че не сте чували за американския стартъп AstroForge, но тази година със сигурност мисията му до един от близките земни астероиди ще влезе в новините. През октомври компанията стана първата, която получи търговски лиценз на Федералната комисия по комуникациите на САЩ за работа в дълбокия космос. През октомври тази година апаратът им "Вестри" ще пътува на борда на кораб, който ще се кацне на Луната. Оттам "Вестри" ще се отправи към астероид близо до Земята, за да изследва състава му. Очакванията са да има и добив на метали – около един-два тона. Матю Гиалич, основател и главен изпълнителен директор на AstroForge, обясни преди време в подкаста на Grit Daily, че първоначално ще се търсят метали от т.нар. платинова група:
"Подобни ценни метали се използват във всяко електронно устройство, което имаме. Дори и в чиповете за изкуствения интелект. И ако искате да имаме някакъв вид възобновяема енергия в бъдеще или наистина всякакъв вид енергия в бъдеще, металите от групата на платината са основна част, но с тези метали има голям проблем. На Земята те вече са на привършване, а това влияе на цената. Освен това в Съединени щати са само 2% от световните запаси от тази рядка група метали. Затова се насочваме към Космоса, към астероидите. Нали все пак част от редкоземните метали са донесени именно от астероиди, паднали на нашата планета. Затова е по-логично просто да отидем до тези астероиди. Другата причина е, че с космическото миньорство премахваме всички онези опасни процеси, които сега замърсяват Земята. Премахваме и човека от процеса, защото очевидно бихме направили това с автономни превозни средства, в които няма хора".
Матю Гиалич от AstroForge обясни, че хората вече са имали мисии като "Хаябуса" и "Озирис Рекс", откъдето са вземали проби. И това доказвало, че е възможно да се случи всичко това. Единственият проблем е цената, на която това се случва. "Ние просто ще го направим", каза Матю Гиалич и добави:
"Трудната част е изпълнението. Поехме ангажимент, че ще изпълним мисията възможно най-бързо. Това е изключително рискована мисия, но с ценна награда. Имаме шанс да влезем в историята след около 5 месеца. Да, всичко може да се обърка. Можем да се провалим веднага след излитането… нямам представа. Но всички работим ден и нощ, за да се опитаме да превърнем мечтата си в реалност. И да се опитаме да тласнем света малко по-далеч, отколкото е бил. Имайте предвид, че общата цена на тази мисия е по-малко от 7 милиона долара. По-евтино от 4 скафандъра, нали? Ние се целим на високо. Добивът на ценни метали от Земята е оценен на 16 трилиона долара. Това е огромен пазар, който искаме да нарушим. Има цял куп компании, които искат да станат част от веригата за доставки. Вярвам, че първия товар платина ще го доставим преди края на това десетилетие. За нас скоростта е предимство номер едно, което преследваме. Това е единственият начин да спечелим. Това е единственият начин да го направим".
Глобалната пазарна стойност на индустрията за добив от астероиди за 2025-а година е оценена на 3 870 000 000 щатски долара. Това е индустрията, която разработва технологии и дизайн на космически кораби за добива. НАСА пък пресметна, че богатият на ценни метали като платина, злато и паладий астероид "Психея" е на стойност между 10 и 700 квинтилиона долара. Квинтилионът има 18 нули отзад. Колко точно ще струва НАСА ще разбере през 2029-а, когато сондата "Психея" ще стигне до астероида в основния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Тогава и ще е ясно възможно ли е да се постигне положителният баланс между цената на мисията и цената на суровините, за да бъде икономически изгодно доставката им до земята. Засега това е възможно.
Мисия OSIRIS-REx, която донесе проби от астероида Бену е била на цена от 1,1 милиарда долара. И при донесени само около 250 грама извънземни проби, цената на извличането на ценни метали би била 4,4 милиона долара на грам. Но прах. А ако това е чист ценен метал, той не би бил конкурентен на земните борси при продажбата му. Тази икономическа логика засега обуздава ентусиазма на човека за космическото миньорство, каза гл. ас. д-р Гергана Георгиева. Тя е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет. Преди време дала на студентите си тема за дипломна работа за космическото миньорство.
Дипломната работа на студента от Физическия факултет може да бъде сигнал за това, че страната ни трябва да мисли и за финансиране на обучение на кадри в тази сфера, смята тя.
Космически инженери, астрофизици, геофизици, геолози, еколози, ИТ специалисти. Това ще бъде полезно за бъдещото изследване на астероидите и добивите на ценни метали. Зад статистиката от дипломната работа, че бройката на мисии до астероиди се увеличава, прозира и политическият, и повече имиджовия мотив.
Ако през цялото време на репортажа в главата ви е бил сюжетът на филма "Армагедон", ще сте прави. Защото от времето, в което професионалния сондьор Хари Стампър отиде на астероида с екипа си, проби дупка и го раздроби с ядрен взрив, спасявайки Земята, са минали само 27 години.
Репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
