За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци.
"Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи.
Дори при нас онзи ден беше Коледа и пак имаше протести. Хората излязоха на улицата. Искам да ви кажа, че никой няма настроение да празнува нито Коледа, нито Нова година тук. Само децата се радваха, но възрастните нямаха никакво настроение."
Насилието
"О, да, имаше много насилие. На Коледа нямаше, само стояха и пазеха правителствените здания, но преди това, особено в началото, беше страшно. Видях как полицията и тези от специалните части биеха хора, арестуваха журналисти и граждани. Много жестоки и агресивни бяха към нас. Не знам защо бяха толкова жестоки към протестиращите. За мен е необяснимо. Вероятно искаха да изплашат хората, които излязоха да протестират. Не знам. Но аз също попаднах в такива ситуации на насилие. Видях как едно момче го ритаха в главата. Повалиха го на земята и специалните части го ритаха, без да е направил нищо. Той се търкаляше по земята, а те го ритат и ритат в тялото, в главата... без никаква причина... Но грузинските журналисти свършиха много добра работа по време на тези събития и всичко документираха и показваха."
Какво казаха в свое оправдание политиците за това насилие?
"Абсолютно нищо. Те дори не дадоха една нормална пресконференция или брифинг, а когато все пак даваха някакви изявления, не отговаряха на неудобните за тях въпроси. Направо ги игнорираха. Казваха само, че полицията и спецчастите се държат така, защото протестиращите ги били атакували, което не е вярно. Те искаха да ни изплашат, но ние не се изплашихме, даже повече хора излизаха на площада всеки следващ път."
За Грузия няма надежда
"Ние все още имаме двама президенти. Единият е проруски, а другият – не е. Моят президент е Зурабишвили. Не знам какво ще се случи. За мен най-важното е Западният свят да застане зад протестиращите хора и се надявам да принудят правителството да проведе нови честни избори. На това се надявам, а дали ще стане... не знам, но хората по улиците са много твърди в позициите си и няма да отстъпят."
През 2003 година в Грузия имаше Революция на розата. Сега положението прилича ли на тогава?
"Аз бях студент тогава. И прилича, и не прилича. Искам да ви кажа, че революцията не е добрият начин за смяна на властта. Революциите се случват само в развиващите се страни и винаги имат своите негативни ефекти. Лошо е. Аз бих предпочел нашата страна да е надраснала това да сменя властта си с революция. Аз и протестиращите искаме властта да се смени с легитимни избори, а не с революции.
Единственото, което искаме, е съдбата на Грузия да не се решава от един човек или от една партия. Това е. Толкова е просто. Но нас ни излъгаха. Грузинска мечта ни излъга. Спекулира с доверието на хората, защото всеки е доверчив, когато му обещават нещо хубаво, нали. Но те от Грузинска мечта полека-лека променяха позициите си, докато крадяха и трупаха пари. Като фокусници бяха и изведнъж получихме това – днес да сме на улицата и да показваме позицията си за принадлежността на Грузия към Западния свят.
Но искам да ви кажа, че ние ще извоюваме правото ни да имаме нови избори. Грузия няма да се превърне в Беларус, както твърдят някои, защото ние сме грузинци. Не приличаме нито на беларусците, нито на украинците, които все пак по някакъв начин бяха смесени с Русия. Руснаците за нас са друг народ, нямаме нищо общо с тях и никога няма да допуснем да имаме повече общо с тях."
Снимка – БТА
