Ръководството на Украйна и невстъпилата още в длъжност администрация във Вашингтон са пред сблъсък още преди Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом, стана ясно през изминалата седмица.
Хората, номинирани от републиканеца да оглавят Държавния департамент и финансовото министерство, изразиха готовност да накарат Кремъл да отстъпи от максималистките си позиции. Украйна обаче ще трябва да помогне за това чрез допълнителна непопулярна военна мобилизация като подложи на риск най-младите.
За да има обаче смисъл от тази жертва - както коментира Марк Кенсиан от Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон, Тръмп също ще трябва да помогне, като в разрез с предизборните си изявления се обърне към Конгреса за още оръжие, което да прати на украинците.
До момента Киев не е получил обещание за това - поне не публично:
"Нещата не опират само до това да пращаме боеприпаси и да подписваме още чекове. Трябва да видим фронтовите линии стабилизирани, за да сключим някаква сделка." С този аргумент миналата неделя конгресменът Майк Уолц, който бе определен от Доналд Тръмп за следващия съветник по националната сигурност, подкани украинското ръководство да реши проблема с недостига на на войници на предна линия, като почерпи от последния си човешки резерв.
"Наборната им възраст днес е 26 години, не 18. Не мисля, че много хора осъзнават факта, че украинците могат да генерират още стотици хиляди войници."
В това Уолц заговори в един глас с висши представители на отиващата си администрация на Джо Байдън, от които ще поеме щафетата на 20 януари. Още в края на ноември и началото на декември държавният секретар Антъни Блинкън и други заговориха публично за мобилизация на 18-годишните.
Но недостигът на войници при украинците датира от много по-отдавна - разногласията между президента Володимир Зеленски и тогавашния главнокомандващ Валери Залужни по въпроса излязоха наяве още в края на 2023. Спорът приключи в началото на миналата година, очаквано с уволнението на Залужни.
В рамките на 2024, по данни на "Вашингтон пост", Украйна мобилизира всичко на всичко 200 000 души вместо исканите от генерала половин милион. Тези дни, по думите на Зеленски от сряда, въоръжените ѝ сили наброяват 880 000 срещу 600 000 руснаци. Съотношението всъщност е в полза на руснаците, защото украинските сили са пръснати из цялата страна, докато руските са концентрирани главно в Донбас.
Локалното им надмощие си казва думата. В началото на октомври в техни ръце падна Вугледар - опорен пункт, в който украинците се държаха повече от две години. В началото на този месец руснаците надделяха окончателно и в битката за Курахово.
"Уолц е прав, че украинците трябва първо да спрат руското напредване, за да могат да преговарят от позиция, много по-силна от настоящата. Един от начините да бъде постигнато това е да бъде увеличен броят на войските. Понастоящем и двете страни срещат трудности в набирането на достатъчно войници за попълване на загубите си. Това не е необичайно. Не само Украйна и Русия, а всяка държава, която води продължителна война, се намира в непрестанна криза за човешки ресурси", пояснява Марк Кенсиън, полковник от резерва на Морската пехота на САЩ, старши съветник във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS).
"Необичайното в украинския случай е минималната възраст на военните набори. Сега тя е 25 години. По всички исторически стандарти, това е твърде висока летва. Исторически погледнато, повечето държави набират мъже на 18 години. Вижте например натовските държави по време на Студената война. Затова много наблюдатели сочат това обстоятелство, когато търсят начини за набиране на повече войски", обяснява той.
Украинският случай е наистина необичаен заради демографската катастрофа. Фондът на ООН за населението я изрази в цифри миналия октомври. От началото на пълномащабното нашествие Украйна е загубила 10 милиона души - това са ¼ от жителите ѝ. Пращането на младежите в "месомелачката" на изток вещае още по-трайно задълбочаване на проблема.
Зеленски трябва да се съобразява и със спада на доверието в президентската и другите държавни институции - спад, който може да отслаби фатално военните усилия. Но доколко може да се противопостави на Вашингтон, който счита за незаменим гарант за бъдещето на страната си? Позицията на Майк Уолц, съветника на Тръмп, прозвуча пределно категорично миналата неделя:
"Вижте, ако украинците искат от целия свят да вложи всичко в защита на демокрацията, то те също трябва да вложат всичко от себе си."
Най-силният контрааргумент, който Зеленски може да изтъкне публично, е в липсата на достатъчно въоръжение и бойна техника за наборниците. Какъв е смисълът да пращаш хора в битка, ако няма с какво да се бият?
Марк Кенсиън е съгласен:
"Възрастта на военните набори е само един от ключовите елементи. Друг елемент е въоръжението им. Притокът на различни видове оръжие и бойна техника трябва да продължи, за да може украинската войска да удържи. Досега стойността му възлиза на около 4 милиарда долара месечно - това е, което Съединените щати и други страни доставят на Украйна."
Въпрос не за милион, а буквално за десетки милиарди долари е ще продължи ли новата администрация на САЩ този поток.
"Администрацията на Байдън вложи наистина сериозен труд да осигури колкото се може повече. Доставките, обявени през последните седмици, ще продължат още месеци и дори години, ако говорим за въоръжението, което бе поръчано и трябва тепърва да бъде произведено от американската индустрия. Така че помощта ще продължи, стига само администрацията на Тръмп да не отмени разпорежданията на Байдън," сочи полковник Кенсиън.
"В даден момент, ако иска това да продължи, новата администрация ще трябва да се обърне към Конгреса за още средства. Това вероятно ще се случи месец-два след като Тръмп влезе в Белия дом. За него това ще бъде много важно решение. Мисля, че то ще зависи от хода на преговорите - Тръмп каза, че ще използва доставките като лост както по отношение на украинците, така и по отношение на руснаците", допълва той.
За да бъде спряно руското настъпление, трябва, наред с повече войници и повече оръжие, да бъде изпълнено поне още едно условие от украинска страна. Условие, на което според Кенсиън продължава да не се обръща достатъчно внимание:
"Третият елемент е обучението. Украинците доказаха, че са доста добри в усвояването на нова за тях бойна техника. Но индивидуалното обучение показа слабости, а колективното обучение на бойните подразделения се оказа още по-слабо. Украйна отделя само 4 седмици за подготовка на новобранците, докато в морската пехота на САЩ стандартът е 21 седмици. Разликата е разбираема предвид тежката ситуация на страната, но се отразява критично на ефективността на войските."
Украинското ръководство не може да скрие критичното положение. Показва го и противоречивата заповед на главнокомандващия Олександър Сирски отпреди седмица за поредното прехвърляне на хиляди военнослужещи от противовъздушните и военновъздушните сили в сухопътните войски. От картите на военните наблюдатели от "Deep State" си личи, че след загубата на Курахово е все по-близко моментът, когато украинците ще бъдат изтласкани окончателно от Торецк и от Часов Яр. Друг бастион - град Велика Новосилка, вече е в полуобкръжение. Бавно, но все по-явно, се заформя обръч и около Покровск.
"С повече войски, повече бойна техника и необходимото обучение няма съмнение, че украинците ще могат да стабилизират фронта. Правили са го и преди. Много е трудно да се отговори на въпроса обаче колко дълго могат да удържат (при сегашното положение). Правеха го доста успешно в продължение на три години като накараха руснаците да платят много висока цена. Но през 2024 година руските войски увеличиха темпа си на настъпление. Не бива да се изключва рискът да пробият в някой участък на фронта и да създадат допълнителни трудности за украинската армия", предупреждава Марк Кенсиън.
Ще удържи ли Украйна в предстоящия критичен период ще зависи в крайна сметка не само от нея и поддръжниците ѝ, но и от състоянието на нейния противник?
"Докато сме в състояние да държим Западна Европа единна по отношение на Украйна ще има реален шанс украинците да надделеят, защото цената, която Русия плаща, е невероятно висока - повече от 600 000 убити и ранени,", е мнението на американския президент Джо Байдън.
Най-достоверните оценки на безвъзратните загуби на Русия - тези на независимото руско издание "Медуза" и на руската редакция на Би Би Си - са за над 400 000 убити и тежко ранени към края на октомври м.г. В течение на 2023 и 2024 руската държава съумя попълни всички човешки загуби.
А ако се вярва на правителствените данни, до които са се добрали журналистите от "Медуза", човешкият резерв, от който може да черпи руското министерство на отбраната, възлиза на 33 милиона души. Човешките резерви на Русия няма да се изчерпят, констатира очевидното полковник Кенсиън:
"Това е голяма страна, много по-голяма от Украйна, и разполага с много хора. Ограниченията са политически по характер. Руското ръководство върши това, което прави и украинското - опитва се да прати на фронта колкото се може повече войници, без да налага твърде много жертви и лишения на цивилното население. Затова предлага значителни финансови стимули за доброволците. Затова преди време черпеше от затворническия контингент, привличаше чужденци, сега вече и севернокорейци."
Кенсиън не изключва, че в дългосрочен план корейският фактор може да се засили. Още една неизвестна е иранският фактор на фона на формалния съюз, сключен вчера от Путин и колегата му Масуд Пезешкян. Но от решаващо значение ще са платежоспособността и политическата стабилност на Кремъл.
"На теория руското ръководство може да разпореди нова мобилизация. Първата, от есента на 2022 г., произведе значителен брой войски, които попълниха фронтовата линия. Но реакцията в страната бе силно негативна и е пределно видимо, че Путин се опитва да избегне повторение на тази мярка. Въпросът е наистина докога ще може да продължава със сегашната наборна система. Досега тя е успешна и изненада много хора на Запад. На този етап не бих се обзаложил, че силите на руснаците ще се изчерпят и те ще спрат настъплението си", предпазлив е Марк Кенсиън.
На 10 януари Вашингтон огласи санкции срещу две от най-големите петролни компании на Русия и близо ¼ от "сенчестия" ѝ флот. Те целят да ограничат паричните ресурси, с които Москва привлича доброволци за фронта и захранва военната си индудстрия за сметка на социалните плащания. От администрацията на Байдън ги рекламираха като най-значимите мерки срещу руския енергиен сектор, предприети досега.
От администрацията на Тръмп обаче ги считат за недостатъчни. Пред изслушващите го от ресорната комисия в Сената в четвъртък Скот Бесънт, избраникът на новия президент да оглави министерството на финансите, разкритикува Байдън, че твърде дълго е треперил твърде много за евентуалното отражение на санкциите върху международните цени на петрола:
"Ако някой от управляващите в Руската федерация гледа това изслушване, нека знае, че е ако бъда утвърден (на поста финансов министър) и ако президентът Тръмп поиска това като част от стратегията си за прекратяване на украинската война, ще бъда 100 процента за засилване на санкциите, особено за руските петролни гиганти, до равнища, които ще накарат Руската федерация да седне на масата за преговори", казва Бесънт
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
