Грипният вирус е характерен за месеците януари и февруари и нашата имунна система трябва да бъде подготвена да се справи по-лесно с това заболяване.
"Много неща се промениха след Covid 19, и може би както той преобърна нашия живот, така може би и в света на микроорганизмите са настъпили промени и трусове, във всеки случай доста вируси излязоха от традиционния си модел на поведение, заради това, че ги нямаше, а след това се върнаха с "гръм и трясък", каза за "Нощен Хоризонт" проф. Радостина Александрова, вирусолог от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
"Доста деца изобщо не бяха ги срещали тези вируси, което направи нещата доста мащабни, но сега се връщаме в нормалното русло на събитията.
Грипният вирус е нас от векове, като се смята, че първата грипна пандемия е от 1580 година, но други учени смятат, че тя е била още по-отдавна - 1173 година...Едното име на грипа е инфлуенца, идва от италианската дума "влияние", като се е смятало в древността, че Луната играе роля за болестите и епидемиите.
Думата грип идва от френския глагол "грипе", което означава "сграбчвам", тоест - това е вирусът, който буквално ни сграбчва - за няколко часа от здрави, ние вече сме във хватката на този вирус - силно неразположение, болки в ставите, болки в мускулите, висока температура, болки в гърлото, в очните ябълки, главоболие, едно доста драматично преживяване, което за щастие в повечето случаи за 5 до 7 дни преминава, без усложнения.
Годишно по данни на СЗО между 5 и 15 на сто от населението боледува от грип, от 3 до 5 милиона души го прекарват по-тежко, а между 290 хиляди и 650 хиляди души могат да загубят живота си следствие на усложненията на грипа, посочи още за БНР проф. Александрова.
"Това не е безобидно неразположение и би могло да протече доста драматично.
Проф. Радостина Александрова разказа още, че вирусите никога не изчезват напълно, има сезонност, като любопитното е, че в хода на многогодишната си съвместна еволюция различните видове вируси някак си са успели да се "споразумеят" помежду си, така че дори, когато са в един и същи сезон максимално активни, те не предизвикват пик по едно и също време. Това си има своето биологично обяснение, като ученият сподели как последователно се проявяват вирусите като сезонност.
По думите й колкото повече се отдалечаваме от Екватора, толкова по-добре става изразена сезонността на вирусите, защото в извън умерения пояс грипният вирус си се разпространява постоянно, през цялата година, допълни проф. Александрова.
Ученият сподели още за двете пандемии - от 2002 г. с SARS-CoV - 1 и позната ни на Covid -19, започнаха през най-студените месеци в Китай - ноември и декември, 2002 и 2019, когато е било изключително сухо и много студено, с ниска влажност.
При висока влажност, тези вируси, които се разпространяват чрез малки влажни капчици, те ще са достатъчно тежки, колкото и да са миниатюрни, те ще се задържат много кратко във въздуха и ще паднат близо до нас, на метър-метър и половина.
Когато влажността е много ниска, тези капчици изсъхват и те олекват и се получават едни аерозоли, които се задържат много повече във въздуха и ще се разпространят на много по-дълги разстояния. Затова е добре да имаме добра влажност в помещенията - 30-50 на сто, като начин да се предпазим от разпространението на вирусите, допълни още проф. Александрова.
Още по темата в интервюто на Мая Данчева с проф. Радостина Александрова.
