Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната.
В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова, ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в древността (праистория – късна Античност)".
Д-р Инкова запознава слушателите с археологическите проучвания в крепостта Букелон – византийска крепост, оказала се на границата между Българското царство и Византийската империя. Разкопките там започват през 2017 година случайно. Това се случва по време на спасителна археологическа дейност в Сакар, където почти всяка година избухват големи пожари, разказва д-р Инкова.
Платото е било почти постоянно обитавано от Желязната епоха до Османския период. През 2024 година е изследвано средновековно жилище, устроено в руините на късноантична сграда – свидетелство за историческото напластяване в района. Археолозите са фокусирали вниманието си върху пространството около кулата, която е една от най-запазените във височина кули (18 м).
По думите на д-р Инкова има много запазени османски извори от периода около 1458 година, като един от най-ранните сред тях сочи, че селището край Букелон е било преименувано Фикле/Фикел и неговите жители са се ползвали от данъчни облекчения. Данъчните регистри показват увеличаване на броя на населението, като християнската общност е преобладавала.
Д-р Инкова разказва още за открити монети от времето на цар Иван Шишман, като това е най-южната известна точка на тяхното разпространение засега.
Любопитна находка представлява и работилницата за костени изделия, датираща от XIV-XV в. За съжаление поради закъсняло финансиране разкопките са започнали късно и сега съществува риск за опазването на обекта, по думите на д-р Инкова.
Ваклинов се включва в разговора, за да разкаже за работата при Дъбница – интересен обект заради своята продължителност на живот и факта, че през различни периоди е бил център за Неврокопската долина. Находки сочат, че районът е бил обитаван от Каменно-медната епоха (5-то хилядолетие пр. Хр.) почти без прекъсване до наши дни.
Интересен за развитието на местността е периодът на късната Античност (IV-VI в.), когато поради зачестили набези на племена от север хълмът е укрепен, за да бъде акропол на Никополис ад Нестум.
По времето на македонските владетели Филип II и Александър III тракийското население в селището е изтласкано то елински и македонски заселници, като не е ясна причината за тази усилена, масирана атака, по думите на Ваклинов.
Д-р Инкова разказва за някои от най-интересните находки, които са включени в експозицията "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024". Сред тях са останките от изящен италиански стъклен сервиз от XVI век, намерени в залива Ченгене скеле до Бургас.
Ваклинов, от своя страна, запознава слушателите с вълнуваща находка, намерена в обекта "Кокалянски Урвич" край София.
Археологическата дейност там е подкрепена от Министерството на културата, както и от Столична община по програма "Култура", пояснява Ваклинов.
В пода на една малка църква е открит детски скелет в седнало положение, погребан с корона и сребърен пръстен със златен обков. Любопитното е хералдическия знак (орел) върху пръстена, който е сходен с този, изобразен върху дрехата на цар Иван Александър в Четвероевагелието. Учените проучват хипотезата, че детето е пряк роднина на владетеля.
Двамата гости отправят покана към слушателите на предаването да посетят изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" в Националния исторически музей.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
