Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за съвременно изкуство. Или както още го наричат – "майката на всички биеналета".
По редица причини българските участия в него са – или поне бяха – нередовни. Понякога през десетилетия в миналото, а в по-ново време през около 8 години. Постоянно съпътствани от скандали, от неразбиране за тяхната значимост, от липса на знания и опит, от ревности всякакви и от реакции в последния момент, а понякога и отвъд него.
Всички, с изключение на последните три издания на биеналето, в които България участва вече редовно – през 2019, 2022 и 2024. А когато участието на България във Венецианското биенале стане редовно и влезе в обичайния дневен ред на съвременното българско изкуство, скандалите ще намалеят, предсказа Ярослава Бубнова още преди много години. И се оказа права.
Сигурно десетки пъти сме обсъждали, писали и говорили, включително и в "Музей в ефира", защо е важно за България участието във Венецианското биенале. Сега в галерия "Капана" в Пловдив е представена неговата трудна история през годините. За нея разговаряме със Светлана Куюмджиева, Гергана Минкова и Андрея Гандева.