Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Здравната каса да заплаща профилактиката на мигрена със съвременни терапии, като моноклонални антитела и гепанти. Това послание отправиха лекари и фармацевти по време на дискусия за заболяването, което предизвиква тежки кризи и води до неработоспособност при хора в активна възраст. Болестта се среща три пъти по-често при жените, в сравнение с мъжете. У нас няма официални данни колко са пациентите с тази диагноза, но се смята че от мигрена страдат около 17 хиляди души.
Мигрената не е главоболие, а болест – наследствена, до скоро лекувана с медикаменти за депресия или за епилепсия. Сега може да се профилактира и контролира с модерни терапии. В България обаче те не се поемат с обществени средства. Особено значение има ранното поставяне на диагноза от специалист-невролог, обясни акад. проф. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология.
Първото у нас проучване сред пациенти с мигрена показва, че повече от половината от тях се борят със заболяването от над 10 години. Това влияе на способността им да работят и на социалните им контакти, обясни д-р Мария Трифонова, основател на сайта Диагноза.инфо. Проучването обхваща 300 души, на възраст от 25 до 55 години.
Повечето анкетирани споделят, че за болката приемат обезболяващи медикаменти без рецепта, и търсят алтернативни начини, като редовен сън и по-здравословен начин на живот. Заради високата цена на модерното лечение с моноклонални антитела и гепанти, хората с мигрена системно приемат аналгетици, което води до хронифициране на болестта, обясни проф. Георги Момеков от Българското научно дружество по фармация.
Важно е хората да наблюдават и установят какво предизвиква кризите, обясниха специалистите. Академик Миланов обърна внимание на мигрената в детска възраст.
