Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители, останал без дом след смъртта на баща си. Сега живее в квартал "Лозенец", в близост до магазин. Настанил се е на тротоара на улица "Георги Раковски", до него спи малко кутре, за което човекът се грижи.
От години на Централна гара живее Албена. Мобилните екипи на столичната община, които работят денонощно, и предлагат подслон на бездомните ми разказват, че не веднъж са й предлагали да бъде настанена в Кризисните центрове на общината. Албена отказва. Не й харесва в тях. Предпочита да спи на нейната пейка в чакалнята на централна гара и да се грижи за свой любимец - котка, която подава главичка от якето на жената. Мръсна, чорлава, събрала багажа си в няколко торбички, в които ми показва, че има детска играчка - количка, храната на котката, телефон, който не разбрах дали работи, и парички, които й дават арабите.
Петър Викторов от мобилния екип на общината, който ми представя Албена ми разказва, че се е случвало на нощ да приютяват в кризисните центрове на общината до 10 души.
Христо живее на улицата от няколко години. Останал без дом, спи в чакалнята на Централна гара. Нарушаваме спокойствието му с мобилния екип на общината, който му предлага да пренощува в кризисен център. Съгласява се. В кризисния център на общината, в който му предстои да бъде настанен може да остане шест месеца.
