Поетесата и писателка Бета Наур е българка, която от три десетилетия живее и твори в Белгия. Авторка е на 5 стихосбирки, 17 детски книжки и 3 романа - "Алегрия", "Когато кръвта заговори" и "Скитници".
Бета Наур е псевдонимът на Елизабета Джамбазова, която по образование е педагог, но от най-ранно детство я завладява любовта към поезията и започва да пише стихове, а по-късно и проза. Творчеството ѝ е добре познато както у нас, така и в чужбина.
Стихотворения, разкази и фантастични истории на авторката печелят първи и други престижни награди на литературни конкурси в България, Русия, САЩ, Израел и Северна Македония. Във Франция и Канада периодично публикуват нейни стихове. Интересно е, че по текстове на Бета Наур са композирани няколко детски песни. От години българката е член на Клуба на международните писатели в Брюксел.
Още като начинаещ автор Елизабета Джамбазова решава, че трябва да си измисли творчески псевдоним, който да е по-кратък от името ѝ, да звучи поетично и лесно да се помни, най-вече от децата. След дълъг размисъл се ражда псевдонимът Бета Наур.
Нашата сънародничка пише и за възрастни, и за деца. Кое за нея е по-трудно - да пише за малки или за големи?
"Да пишеш за деца, е както да пишеш за възрастни, но доста по-трудно. Защо? Защото, когато пишеш за деца, първото нещо, което е - ти трябва да изпиташ една вътрешна индивидуална необходимост за обща обич и любов към детските мечти. Думите, които трябва да подбереш за малките читатели, трябва да извират директно от сърцето и от душата. Въпреки че, когато малките читатели вземат една книжка, най-напред какво правят? Гледат илюстрациите. Но, когато има един умел подход, да ги въведеш към текста, тогава е истинско удоволствие да видиш как се променят личицата им. Как една малка тънка усмивчица се появява на нежното им личице. Как светват очичките им... Ето това изживяване, този миг много значи. И този миг те кара наистина ти да се пренесеш в този детски свят, да заживееш с тях. Това не е никак лесно", казва авторката.
Какво вдъхновява Бета Наур? В мъгливия и често дъждовен Брюксел кое е онова, което пали творческото ѝ въображение? Какво зарежда творческата ѝ душа?
"Моето гориво е моето вдъхновение. Понякога това се случва, когато сънувам нещо. Интересно, но това е факт. Когато пиша за деца, аз си поставям една задача - творбата ми да въздейства преди всичко възпитаващо. Да създаде една илюзия, да въздейства върху въображението на децата... Но когато решавам да напиша нещо за възрастни, аз изпитвам едно вътрешно неимоверно желание чрез думи да изкажа моето негодувание към външния свят и към всички, които оскверняват думата живот. Пиша за правото на избор. Пиша за превратностите в живота на хората. Пиша за прехода - от старото към новото. Пиша за вътрешния свят, за вътрешната борба у хората, но не като каприз, а като борба с действителността в този налудничав днес универс. "
Бета Наур коментира и негативната тенденция, която се наблюдава напоследък, все по-малко хора да четат книги. И още по-тревожното, че младите хора четат все по-малко.
"Българските не знам, защото аз живея доста далече от България. Нямам този поглед. Но за белгийските читатели, дори в днешно време с тази технология, която е толкова напреднала, когато се возя в автобуса виждам много хора с книги в ръка. Някои може би четат някакъв текст от книга и чрез телефона, но виждам и книжното тяло. С навлизането на технологиите в живота се променят и претенциите на хората... Белгийският читател уважава всяка дума, всеки един израз. Независимо с каква сложност той е поднесен. Не роптаят. Четат, много четат. "
Какво е мястото на България в сърцето на Бета Наур? И дали след 30 години живот в емиграция, би се върнала за постоянно в родината?
"Връщам се в България, защото преди всичко аз съм българка... Това е моята родина. Имам близки, приятели, познати. Има места, които обичам да посещавам. Не мога да кажа, че имам носталгия, но ми е приятно, когато се връщам в България.
Има промяна в инфраструктурата на България, но има още какво да се желае и да се промени във взаимоотношенията между хората, в поведението на хората, в начина, по който живеят българите - върху това трябва да се поработи...
Не мога да обещая, че ще се върна завинаги... но винаги оставям едно многоточие, защото нищо не се знае, какво ще ме сполети след време", казва в заключение нашата сънародничка.
Още по темата слушайте от интервюто на Даниела Големинова с Бета Наур в "Нощен Хоризонт".
