Европейските регулации на ИИ не са тежки, но карат инвеститорите да ни заобикалят и да отиват на места, където ги няма.
Това каза пред БНР предприемачът Димитър Ганчев, част от "Интернет общество - България", и уточни:
"Даже да не са притеснителни в момента, примерно - трябва да разкривате, че дадено съдържание е създадено с изкуствен интелект, но се притеснява индустрията, че ще станат по-строги".
По думите на Димитър Ганчев няма как да се случи ИИ, освен за военни цели, "защото там са големите пари, там могат да се вложат милиарди, без да се търси търговска възвръщаемост":
"Регулациите обаче бяха насочени точно в посока да спрат развитието на, нека го наречем, застрашаващ ИИ. Тръмп отмени на Байдън доброволното споразумение да не се развива такъв тип изкуствен интелект. "Гугъл" обявиха, че започват да разработват военен такъв. И Европа няма друг избор, освен да се откаже от идеята си напълно да забранява едно или друго. Ще трябва да се включи в тази надпревара някак си".
ИИ не е нещо сложно, сложното е обучаването му, тъй като изисква много ресурс, подчерта предприемачът:
"Ценността в ИИ не е толкова алгоритъмът, който го прави, или сървърите, на които работи, а е знанието, с което той е обучен. А това знание не е собственост на една или друга компания, или държава, това е нашето познание, то е обща собственост. Следователно ние трябва да имаме достъп до резултата от него, тъй като ИИ по същество е една статистика, той не измисля, поне засега, той интерпретира познание, което човечеството вече е натрупало през хилядолетията. Резултатът от обработката му принадлежи на човечеството, а не принадлежи на този, който е успял да го алгоритмизира".
"Информационните технологии, телекомуникациите и ИИ са колосален потребител на енергия, съпоставим с металургията. Дейта центровете ходят там, където енергията е устойчива и евтина. Европа не е това място. Тя има голям проблем с това", коментира той.
Интервюто на Георги Налбантов с Димитър Ганчев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.