Театралната формация “Паспорт“ рядко използва пиеси или готови сценично музикални произведения в своя репертоар. Най-често в тяхно изпълнение “оживяват“ книги.
Израел също има свой писател, лауреат на наградата “Букър“ – Давид Гросман /Романът му “Един кон влязъл в бар“е преведен на български език от Емилия Юлзари/. През август миналата година “Паспорт“ избират да драматизират “Извън времето" – първото произведение, което Гросман написва, след като синът му загива в края на Втората Ливанска война. Артистите не просто изчитат текстовете, а изпълняват акапелно нещо като опера, нещо като кантата или реквием, изобщо “като нищо друго на света“. Спектакълът не се изпълнява в една зала, а на публиката се раздават сгъваеми столове и действието се мести в различи кътове на музея в Тел Авив – във фоайета, коридори, дори по екскалаторите.
След погрома на 7 октомври 2023 г., на пространството пред музея в Тел Авив и библиотеката се събират роднините на отвлечените и вече хората го знаят като “Площада на отвлечените“. Отивайки на репетиция или представление, артистите от трупата се озовават в света на печал и на лична смелост, да продължат да живеят и да се борят и след като най-скъпите – децата и членовете на семействата, са отвлечени или убити.
“Нашата формация съществува вече десет години, като през пет от тях ни приюти Телавивския музей. Имаме спектакли по известни романи от израелската и световната класика. Драматизирали сме романа "Процесът" на Кафка, представихме колаж по темата за бежанците от малко познати разкази на известни автори като Бертолд Брехт. Изиграхме единствения роман за възрастни на най-известната детска поетеса Лея Голберт, който е доста трагичен, с автобиографичен елемент. Спектакълът "Извън времето" започнахме да репетираме малко преди 7 октомври 2023 г. Произведението разказва за странстващ чиновник, изпратен от маркиза на измислено имение да запише най-значимите истории в живота на поданиците му. Той открива, че всеки от тях е загубил дете на различна възраст. Накрая признава, че и самият той, а и маркизът също са изгубили своите деца. През целия репетиционен период минавахме през площада на отвлечените и убитите. Картинната на съкрушени близки и тъжните песни на музиканти, написали произведения за продължителната война, се запечатваха в съзнанието ни. Целият ни спектакъл сякаш бе преминал през филтъра на този трагичен площад. Песните и мелодиите, които изпълняваме акапелно подсъзнателно бяха в диалог с произведения, звучали на този площад. Образите, които извайвахме, са на съкрушените родители, протестиращи на него. Публиката ни често е от хора, загубили близките си във войните. Преди спектакъла ги предупреждаваме, че представлението ни е като нож, забит в корема, който бавно завъртаме. Рядко някой се отказва да гледа. След представлението, с часове присъствалите изплакват своята болка. Мисля, че е лечебен катарзис. Всеки дошъл разказва след това на други и публиката ни става все по многобройна“ разказва актьорът Еял Зусман.
“Казвам се Дина Блей и съм родена в Аржентина. Четирийсет години съм била актриса в различни репертоарни театри и в родната ми, и в Израел. В този спектакъл изпълнявам две роли. Първата е на жената, която живее на камбанарията на храм, за да може да наблюдава възвишенията, на които е бил убит сина й /Този образ Давид Гросман е посветил на жена си/. Втората роля е на възрастната учителка по математика, “престанала“ да живее от момента, в който са убили сина й. Събуждането й започва “да тиктака като часовника на съвремието“, когато разпознава в дошлия да записва изповедта й бивш свой ученик и приятел на сина й. Всички образи от тази книга живеят извън времето, а музиката е написана специално за спектакъла и не бе лесно да бъде изпята, при това без съпровод“, разказва актриса от театралната формация “Паспорт“.
