Една жена изживява страстната любов, за която винаги е мечтала. Тя е обичана, желана, уверена, изпълнена със силни чувства. Всичко е по-красиво от всякога, докато малките белези на страстта по тялото ѝ не започнат да говорят на близката ѝ приятелка за криворазбрана "любов". Едната е актриса, за която прожекторът никога не угасва, а другата – малкият човек, който винаги е мечтал да бъде осветен от светлината му. Стените на театъра побират историите на двете, докато те се преплитат в един сюжет, в който прожекторите започват да светят в червено и да сигнализират за един от големите проблеми на всяко съвременно общество – домашното насилие.
Любовта би трябвало да бъде едно от най-градивните преживявания за човека, но историята показва, че именно тя може да ти нанесе най-тежките удари. И понякога те са абсолютно буквални. Кога разбираш, че любовта не е любов, а пътят, по който някой издевателства над теб, за да подхрани болестта си? Кога границите са прекрачени в една връзка и кога разбираш, че връзката всъщност въобще не говори за отношения между двама, основани на уважение и взаимност?
За всичко това и много повече Албена Ненкова говори през смях. През хумор, който обаче е болезнен.
"Не, аз благодаря!" е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията "театър". Поне това е на пръв поглед. Една история за гардеробиерката Невенка, която е останала по случайност сама в дома на Мелпомена и от невидимата за всички се оказва точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. В същото време обаче я има и Дара, за която видимостта никога не е била под въпрос. Общото между двете, освен театъра, е именно идеята за любовта и това как я разбираме.
Новата книга на Албена Ненкова стана основа и на моноспектакъла на Бориса Сарафова-Черкелова, носещ същото име – "Не, аз благодаря!", на Плевенския драматичен театър. Корицата на книгата пък изобразява едни високи токчета, символ на това, че "Изкуството помага" – кампания, която тепърва цели да провокира вниманието ни и да ни информира за проблема с насилието над жени.
Вдъхновена от творбата на художника Вахит Туна, който през 2019 година прави мемориал с 440 женски обувки с висок ток, които да говорят за страшната статистика в Турция, Албена Ненкова решава да даде гласност на проблема и кани скулптора Живко Седларски, с когото също да създадат инсталация. Идеята е през високите токчета да обърнем внимание и да не забравяме историите, които имаме склонността бързо да замитаме под килима.
Когато обществото и управниците абдикират, изглежда изкуството помага. Албена Ненкова разказва подробностите в звуковия файл.
Тя ще представи "Не, аз благодаря!" на 28 февруари от 19:00 часа на сцена "Централни хали".
Снимки – Плевенски драматичен театър
