"Това е въпрос, който се отлага от българските политици. В него има много страсти. Изисква се ясно политическо послание, че трябва да се инвестира в цялостен подход към децата и семействата, а не в решаването на конкретни проблеми.
Говорим за ранно детско развитие, където инвестицията се връща много по-късно, но е доста по-надеждна, за дейности, свързани със здравеопазването, за подход към уврежданията.
Има хора, които се противопоставят на биологичните семейства, които са уязвими и имат нужда от подкрепа, има хора, които се противопоставят на децата с увреждания, които нямат достъп до образователната система по най-добрия начин. Имаме една немалка група от деца, чийто родители са без лични карти. Има деца с увреждания, при които има висок риск от изоставяне. Има една огромна група деца на трудовите мигранти, които се отглеждат от баби и дядовци. Има една група деца със статут на временна закрила след инвазията в Украйна. Всички тези групи се нуждаят от грижа и подкрепа, но предизвикват различно обществено настроение, което се използва от политиците. От това противопоставяне страдат именно децата".
Обществото се е вторачило в тези 150 % от минималната работна заплата, които получава един приемен родител, заяви той в предаването "Хоризонт до обед".
"С етикета "печалбар" се създава едно усещане, че нещо не е наред".
За 14-та поредна година Националната мрежа за децата подготвя мониторинговия доклад "Бележник", който показва средния успех на държавата в грижата за децата. През миналата година оценката, която получи, беше едва Среден (3.24).
Вероятно напредъкът няма да е твърде значителен, прогнозира Миланов.
"През миналата година поради политическата нестабилност държавата не можа да инвестира достатъчно по отношение на детското благосъстояние".
Той обясни, че делът на хората, които са в риск от бедност или социално изключване в България, е близо 33% и е сред най-високите в ЕС.
"Но може да кажем, че има положителен напредък по отношение на социалното подпомагане през миналата и по-миналата година.
Размерът на социалните помощи започна да се определя по друг начин. Но проблем остава липсата на мултисекторна социална работа и интегрирана подкрепа за най-бедните и маргинализираните семейства с деца. Говорим за жилищно настаняване, повишаване на трудовата и образователната квалификация, социалната интеграция и т.н. Моделът, в който само се дават едни социални помощи, не е достатъчно работещ и напълно подкрепящ семействата в уязвимо положение. Необходимо е да се мисли за по-комплексен подход на социалната работа".
Все повече се увеличава броят на хората, които имат нужда от социална закрила и покрепа, отбеляза още Миланов.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
