В България се възпрепятстват бъбречните трансплантации, както от жив, така и от трупен донор, на първо място чрез нормативни прегради - това твърди адвокат Христина Николова, която е председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
В листата на чакащите за такава трансплантация могат да се включват само хора, които са на диализа. Достъп до нея нямат пациенти на перитонеална диализа, както и тези, които не са стигнали до диализа, но са в последния стадий на бъбречно заболяване, посочва Николова.
"Когато в България не се извършват често трансплантации, колкото и добри специалисти да имаме – а ние имаме безкрайно добри специалисти, те не трупат нужния опит и практика", изтъква тя. По думите ѝ, именно това е причината пациентите да се насочват към други държави, в които на ден се извършват по няколко трансплантации, колкото у нас се правят за година.
Сред държавите, в които трансплантациите са рутина, са Турция и Франция. По данни на здравното министерство през миналата година у нас са се проследявали 68 българи, трансплантирани с бъбрек в чужбина. Иначе специалистите нефролози в България насочват пациент с бъбречно увреждане към ефективното за него лечение, като трансплантацията е най-добрият начин за заместване на бъбречната функция в най-напредналата степен на увреждането, коментира проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. Голяма част от хората търсят лекарска помощ в напреднал стадий на бъбречно увреждане, уточнява той.
"По отношение на диализните методи нямаме проблеми – могат да се включат много хора. Диализата е налична. С нея се действа широко в нашата страна, докато при бъбречната трансплантация има рестриктивни моменти. Много по-бързи са различните методи на диализно лечение, отколкото толкова бързо да се направи самата бъбречна трансплантация."
Диализата не е лечение, а е поддържащ механизъм, подчертава Христина Николова.
"Това е изкуствен бъбрек, който е временен, който поддържа човека да остане жив, но не го лекува. Напротив – човек докато е на диализа, неговите показатели се влошават, неговото здравословно състояние се влошава и другите органи се увреждат. И колкото повече стои на диализа, толкова по-малък е шансът му за успешна трансплантация."
Според проф. Паскалев българите се ориентират към чужбина заради скъсените срокове на изчакване за трансплантация. Когато има вариант за жив донор, това изисква време и подготовка, пояснява той и дава пример с майка, която е подходящ донор на детето си.
"В рамките на месец такъв донор и реципиент можем да ги подготвим и да се осъществи трансплантацията."
От 2020-а година у нас е разрешено кръстосаното донорство, но не са създадени условия то да се случва и повече хора да имат шанс за трансплантация, отбелязва адвокат Николова.
"Това е донорството, при което различни двойки помежду си не са съвместими, но по диагонал – например съпругът на едната жена може да бъде донор на съпруга на другата. Това, макар и да е разрешено, на практика не е организирано."
В Александровска болница се събират данни за чакащи такава възможност донори и реципиенти, като в регистър са записани около 10 души, казва проф. Паскалев. Тази дейност все още е в начален етап.
"Осъществяването на бъбречна трансплантация по кръстосан начин не е толкова често и в другите държави от ЕС, които са доста напреднали в това отношение."
Колкото до дължината на живота с трансплантиран бъбрек, няма средна стойност за нея. Вече има публикации за човек, отпразнувал 50 години живот с присаден орган. Според проф. Паскалев продължителността зависи от наличието на заболявания при двете страни, както и от редовното проследяване на трансплантирания човек.
"Зависи колко е бил здрав, когато му е направена трансплантацията, колко е била съвместимостта между него и донора, как той се грижи за собственото си здраве след това", допълва Христина Николова.
По думите ѝ, щом се почувстват добре след трансплантацията, много от пациентите започват отново "със старите вредни навици – пиене, пушене, качване на килограми, спират да пият вода, спират да се движат".
Николова поставя и друг проблем - листата на чакащите бъбречна трансплантация не е обективна спрямо реалната ситуация у нас, като нуждаещите се са в пъти повече.
"Там трябва да бъдат включени хора, на които по чисто медицински показатели да се извърши трансплантация. Това са хора и преди диализа. Освен това има и много хора, които въобще не са диагностицирани с бъбречно заболяване поради факта, че това заболяване протича тихо и безсимптомно и когато вече се установи, е твърде късно. Много често хората с бъбречно заболяване умират от сърце. Хората с диабет и високо кръвно налягане са предразположени, те са рискови и за бъбречно заболяване. Ако реално хората се изследват навреме и се установи заболяване на бъбречната функция, по предварителни статистически данни в листата би трябвало да са около 10 000 човека."
А в Александровска болница, които преди няколко месеца възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор, подготвят няколко нови трансплантации. Донорите и реципиентите преминават през различни изследвания.
"Няма защо да бързаме. Нещата се подготвят плавно и спокойно", уверява проф. Паскалев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
