7
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си.
На документалното кино отдавна не са му достатъчни само едно интересно събитие или една интересна личност, та дори представяне на социален проблем. Сякаш всички теми са вече експлоатирани, визуалните стилове са открити, отхвърлени и преоткрити, сякаш от съвременния творец се очаква да направи нещо извънземно, за да може филмът му да има публика. Въпреки това обаче в документалния жанр се превземат все повече нови територии. Темите се представят и развиват по необичаен и задълбочен начин, а визуалните решения нерядко следват модерния ход на технологиите. Добре знаем, че документалното кино има способността да облича истината в различни думи и визии, но винаги с цел да ѝ създаде необходимата художествена интерпретация. То се явява най-сигурният носител на послания, смисли и цели, често по-големи от човека.
Поради тази причина "Какво се случва" проследи тези две документални истории, в които човекът, хората, техните цели и идеали са онова, което ни накарат да се замислим има ли нещо вярно в истината и доколко нашите действия съвсем реално имат значение. Така във фокуса на предаването попаднаха "Желанието на Гери" - история за едно 18-годишно момиче, което е на път да завърши гимназия и това е по-важно за нея, отколкото за връстниците ѝ, защото ще трябва да напусне дома за деца без родителска грижа, където е израснала, и "Великани" - в случая това са Лазар Радков и съмишлениците му от инициативата "Капачки за бъдеще", за които светът, в който живеем, най-добрият до момента, е създаден от хората преди нас и е наш дълг да го подобрим дори малко за идните поколения.
"С Христо през последните години си избираме теми, които са интересни за нас и свързани с персонажи и истории, които смятаме, че можем да разкажем по най-добрия начин. Ние търсим и такъв похват, който да е по-различен, да не е точно телевизионния репортажен вариант на удължено кино. Това ни харесва, както и – може би е клише вече, но – живите истории са може би най-интересните неща, които няма нужда да ги мислиш и да се опитваш да ги вкараш в някакъв интересен сценарий, защото те дават всичко – цялата палитра от емоции. Разбира се, това не означава, че не се трудим много при организирането и направата на даден проект, но определено това са интересните теми. Такава е и "Великани", която се претрансформира, започна с друго име и с друга идея като по-малък филм, и колкото повече и по-надълбоко влизахме в темата и инициативността и гражданското общество в България, което е основна тема на нашия филм, забелязахме, че една кратка версия няма да успее да разкаже тази история", каза продуцентът и оператор на филма "Великани" Калин Илиев.
"Когато разказваш някаква история, в случая документална история, ти в крайна сметка имаш някакво ядро. Това ядро е посланието на историята и темата ѝ. Киното е изкуство, а документалното кино като документално би трябвало да следва истината, но все пак не забравяме, че то е изкуство и там обективността е също толкова важна, колкото емоцията и внушенията, които ти предаваш към хората. В този ред на мисли от това ядро, от това послание, всички аспекти черпят вдъхновение", обясни и режисьор и сценарист на документалната история за Лазар Радков и неговия екип Христо Петков.
"Първоначалният патос на документално кино е "синема верите", което е истина, която трябва някак си да работи сама за себе си, едва ли не да е обективна. Много режисьори в началото тотално отричат участието на музика в документалното кино, като смятат, че това представлява някаква форма на манипулация на зрителя и му пречи той да осъзнае обективността на един разказ. Но мисля, че по-нататък, това, което примерно Вендерс прави и Ерол Морис, и въобще кинорежисьори, които се отказват от това да представят обективно един разказ, а просто разказват история, започват да използват много музика. И това не е случайно, защото според мен точно въпросът за истината е нещо, което не е монофонично. Истината винаги е полифонична, винаги се състои от много различни неща, а видимостта не единствената гаранция за това, че нещо е истина. В общи линии най-сложното нещо е не да покажеш човека отвън, а човека отвътре. Тогава музиката започва да има някаква функция", обясни композитора на "Желанието на Гери" Петър Дундаков.
По негови думи с режисьора на филма Тонислав Христов винаги са работили не с това, което се вижда, а с онова, което остава невидимо за очите.
"Историята в "Желанието на Гери" Тонислав Христов развива в продължение на много години - каза още Дундаков и разясни: - това е разказ за едно момиче, което пораства в един такъв дом, което в същото време в един момент се среща и с майка си, с братчето си, което е имало същата съдба. Това е историята, тя е много обикновена, много емоционална и по някакъв начин за мен е и оптимистична. Колкото и трагично да звучи всичко – има светъл финал."
"Желанието на Гери" имаше своята световна премиера в рамките на филмовия фестивал в Шанхай, където беше номиниран за наградата "Златен бокал". На фестивала за българско документално и анимационно кино "Златен ритон" в Пловдив спечели Голямата награда за най-добър документален филм, приза за най-добър режисьор и отличието на гилдия "Критика" на СБФД. Официалната му премиера на 29-ия София филм фест е на 16 март от 18.30 в кино "Люмиер".
Първата среща с публиката за филма "Великани", който тепърва ще започне своята дарителска кампания, също в кино "Люмиер", но на 23 март от 14.00 част, отново като част от 29-ия София филм фест.
